Манастирът се намира в западната част на янинския остров. Основан е в края на XIII в. от Михаил Филантропинос и през годините e поддържан и обновяван от видни представители на същата фамилия. През XVI в. нов ктитор на манастира е неговият игумен Йоасаф Филантропинос.

Манастирската църква в сегашния си вид е издигната на няколко етапа през XVI в. Тя се състои от наос (олтарът има една апсида), вътрешен притвор и три екзонартекса, които го опасват от юг, запад и север. Всички помещения са засводени.

Според ктиторските надписи живописта в наоса и вътрешния притвор е изпълнена през 1542 г., а в трите екзонартекса – през 1560 г.

Стенописният ансамбъл е впечатляващ с иконографското си многообразие.

 

Голяма част от програмата на наоса е посветена на земния път на Христос като е акцентирано върху епизоди, представящи Страстите, Чудесата и Деянията Христови. Тук са намерили място и сцени от апокрифния разказ за детството на Божията майка, като Богородичната тема е продължена в програмата на притвора (Успение Богородично, Свише пророци, Акатист). В притвора е поместен и житиен цикъл на св. Никола, патрон на църквата, както и композицията, изобразяваща изтъкнати, вече починали членове на фамилията на Филантропините, предвождани от ктитора на манастира Йоасаф. В притвора е сложено началото на стенописен календар, който в тази част на храма се ограничава до месеците от септември до ноември. В западния екзонартекс е поместена композиция, визуализираща псалмите „Хвалите Господа”, сцени, представящи Христовите притчи, и образи на монаси в цял ръст.

Менологият за месеците от декември до август е продължен в северния екзонартекс. Тук е представена и историята на човешките прародители – Адам и Ева, на техните потомци, както и на още много старозаветни личности като Ной, Йосиф Прекрасни, Яков, Моисей. На други старозаветни персонажи като Исус Навин, Даниил и Илия е посветена част от програмата в южния екзонартекс. Там са разположени и изображенията на древногръцките философи. Южният екзонартекс е онази част на църквата, през която се осъществява входът към останалите части на храма, заради това тук е разположена и композицията на Страшния съд.

Фреските са запазени почти изцяло и са в много добро състояние.

Илюстрациите са от северната стена на наоса – 1542 г. (според ктиторския надпис)

Мария Колушева

Литература

Αχειμάστου-Ποταμιάνου, Μ. Η μονή των Φιλανθρωπηνών και η πρώτη φάση της μεταβυζαντινής ζωγραφικής. Αθήναι, 1983.

Αχειμάστου-Ποταμιάνου, Μ. Οι τοιχογραφίες της μονής των Φιλανθρωπηνών στο νησί των Ιωαννίνων. Αθήνα, 2004.