Пътища на балканските зографи

Костур и балканската живопис от края на XV и началото на XVI век

Архангел Гавриил, „Св. Никита” при Чучер (1483/4)

Възходът на костурските ателиета през последните десетилетия на ХV в. е резултат от различни фактори – благоприятното географско положение на града, останал встрани от основните пътища на завоевателя, западането на балканските държави след османското нашествие, художествената традиция на Костур от предходните векове. Ключово е и разположението на града полуостров на Костурското езеро и до голямата река Алиакмон (Бистрица), която го свързва със Солун и от там с Константинопол. От друга страна, близостта на града до главни търговски пътища му е осигурила възможност за активен търговски и културен обмен с останалите балкански държави.

Освен стратегическото разположение на Костур, много важно е и обстоятелството, че градът е седалище на една от главните митрополии на Охридската архиепископия, което в голяма степен спомага Костур да запази живи традициите си.

Като главна причина за появата на костурските зографски ателиета често се изтъква ролята на отделни личности: на първия Цариградски патриарх след падането на Константинопол в 1453 г. Генадий Схоларий, на дъщерята на Георги Бранкович и съпруга на султан Мурат ІІ и майка на Мехмед ІІ Завоевателя Мара Бранкович или пък на особено талантлив анонимен зограф, около който за кратко време се е формирало голямо ателие.

Според Виктория Поповска-Коробар някои общи иконографски белези на костурските паметници и на произведенията на Охридската художествена школа от XV в. се появяват, тъй като двете формирования са различни прояви на дейността на една школа, чийто главен център е Охрид. Според Гойко Суботич тези сходства се дължат на общия им корен във византийското изкуство от предходния период.

Най-често в скромни манастирски или енорийски храмове, на територията на днешните балкански държави Гърция, България, Македония, Сърбия, Албания са запазени над 50 паметника на монументалната живопис и на иконописта, свързани с костурските ателиета, датиращи от 80-те години на XV до 30-те години на XVI в. Според някои изследователи костурски ателиета са работили и в Молдавия (Североизточна Румъния), но по-скоро множеството иконографски сходства между костурските и някои молдавски паметници се дължат на силното влияние на костурските майстори върху балканската живопис.

Предателството на Юда, манастир Трескавец (края на XV в.)

В публикациите за паметниците от костурската художествена продукция на автори, като Манолис Хатзидакис, Евтимиос Цигаридас, Евангелия Георгицояни и др., се говори за „ателие”, което произхожда от Северна Гърция и работи почти изключително в гръцките земи. Сред неговите представителни произведения са стенописите в Стария католикон на Големия Метеор (1483), част от стенописите в манастира Трескавец (1483) и манастира „Св. Никита” при Чучер (1483), в църквата „Св. Никола” на монахинята Евпраксия в Костур (1486), в църквата „Св. Георги” на Кремиковския манастир (1493), в църквата „Св. Йоан Богослов” на Погановския манастир (1499), в църквата „Св. Безсребреници” в Сервия (Гърция, 1510) и други. Но във всички тях се отграничават почерците на множество различни майстори, а и е очевидна невъзможността едно ателие да работи в толкова много и така отдалечени един от друг обекти, понякога в рамките на една година.

Тезата на Гойко Суботич за „Костурска художествена школа” се основава на съществуваща приемственост на костурските ателиета още от ХІ в. И все пак, за да се определи една група произведения като дело на едно ателие или школа, необходима предпоставка е наличието на конкретни исторически сведения, както и наличието на достатъчно ясни стилови и иконографски сходства между отделните произведения. В случая взаимовръзките между тях са твърде различни.

В посочените „класически” паметници от 80-те години на XV в. се открояват почерците на няколко изключително близки по стил майстори (според Г. Суботич това е „главният” зограф). От 90-те години датират няколко стенописни ансамбъла, които също са много близки помежду си – Кремиковския манастир, част от стенописите в църквата „Св. Никола на архонтисата Теологина” (края на XV в.) и „Богородица Кубелидики” в Костур (1496), фрагментите от „Св. Спиридон” в Костур (90-те години на XV в.), живописта в „Св. Петка” в Брайчино (Македония, края на XV в.), Погановския манастир.

Светци воини, „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур (1486)

След началото на века до 30-те години на XVI в. се забелязва значително разклоняване на пътищата на костурските майстори, но вече и на техните ученици, последователи и имитатори. Тези пътища се проследяват изключително трудно. От този период може със сигурност да се посочи един костурски майстор, чийто характерен почерк се открива в повече от един паметник – в „Св. Никола Магалиу” в Костур (около 1505) и малко по-късно в „Св. Теодор” при Бобошево. В произведенията на много локални ателиета присъстват иконографските, но не и стиловите особености на представителните творби от 80-те и 90-те години. Такива са редица гръцки паметници във Верия, Сервия, Аяни, Кустохори, църквата „Св. Спас” при Чебренския манастир в Македония (1533) и др.

През 30-те години на ХVІ в. частично е изписана костурската църква „Панагия Музевики” (след 1532), а малко след това и църквата „Св. Георги” в Колуша, Кюстендил, България (30-те – 40-те години на XVI в.). В литературата отдавна е изказана и тезата за връзката между този стенописен слой на „Панагия Музевики” с живописта в Топличкия манастир „Св. Никола” (Македония, 1536/7), създадена от зографа Йоан Теодоров от Грамоста, който се е обучавал в Костур и около който впоследствие също се формира кръг от майстори. Към неговите произведения принадлежат и стенописите в църквата „Св. Георги” в Баняни (Скопско, 1548/9).

Ето защо според нас адекватни на състоянието на проучванията към момента се явяват понятия, като „костурска художествена продукция” или „костурски художествен център/кръг”, отнесени към едно явление с широко разпространение на Балканите.

Архангел Михаил, Кремиковски манастир „Св. Георги”, детайл (1493)

При тези паметници най-устойчиви са иконографските специфики. Без да е откритие на костурските майстори, композицията Дейсис с Христос Цар на царете и светци воини, представени като велможи в благородническо облекло (известен като Небесен двор), става емблематична за техните творби. Те възраждат една забравена иконографска схема и така тяхната роля освен гранична, може да се нарече и посредническа, тъй като чрез тези ателиета редица художествени похвати от времето на Палеолозите остават живи и в следващите столетия.

Освен Царския Дейсис, константните иконографски особености в паметниците на костурската художествена продукция присъстват преди всичко в детайлите и второстепенните мотиви. Тези устойчиви нововъведения за ХV в. често представляват битови елементи, характерни за епохата, включени в композициите, като облеклото, въоръжението, предметите, архитектурата.

В някои сцени са разработени особено подробно второстепенните сюжети и персонажи – например, в Рождество Христово в предния план винаги детайлно се изписват Къпането на Младенеца и Съмненията на Йосиф; в Оплакването на Христос присъства фигурата на Никодим, който копае Гроба, а в Жените мироносици на Гроба Господен реалистичен и дори комичен вид има групата на спящите воиници. Като израз на тези тенденции, може да се тълкуват и сцените Отричанията на св. Петър и Разкаянието и Самоубийството на Юда, чиито иконографски варианти, характерни за костурската художествена продукция, подчертават техния дидактичен характер.

Олтарни двери от църквата „Св. Спиридон” в Костур (последната четвърт на XV в., по Е. Цигаридас)

Основната стилова особеност, която изпъква на фона на останалите поствизантийски балкански паметници от ХV в., е опитът на зографите да създадат илюзия за реалност. Тази главна характеристика е в основата на теорията за формирането на стила в резултат от съчетаването на византийската традиция с елементи от западноевропейското изкуство, най-вече от периода на късната готика в Италия. Освен чрез включването на реалии, тя е постигната и посредством стремежа да се създаде илюзия за дълбочина и триизмерност – в изграждането на формата и обема на лицата, в архитектурата във фоновете (например, в характерните триъгълни готически арки в задните планове и в подовете, имитиращи мрамор), дори в орнаментите.

Стилът и иконографията на живописните произведения от костурската художествена продукция като части на едно цяло следват обща посока на развитие. Основна линия в нея е съхраняването на моделите от ХІV в., но не като подражание, а осмислено във връзка с новия исторически контекст и изразено с нови художествени средства. Чрез тях живописта на костурските зографски екипи изпъква със своя аристократизъм, монументалност, патетика и реализъм, каквито не срещаме другаде през ХV в.

Цвета Кунева

Основна литература

Радоjичић, Св. Jeдна сликарска школа из друге половине ХV века. – В: Радоjичић, Св. Одабрани чланци и студиjе (1933-1978). Београд, 1982, 258-279 (препечатано от Зборник Матице србске за ликовне уметности, 1, 1965, 69-139).

Chatzidakis, M. Aspects de la peinture religeuse dans les Balkans (1300-1550). – In: Chatzidakis, M. Etudes sur la peinture postbyzantine. London, 1976, 177-197.

Tsigaridas, E. Monumental painting in Greek Macedonia during the fifteenth century. – In: Holy image. Holy space. Icons and frescoes from Greece. Athenes, 1988, 54-60.

Γεωργιτσoγιάννη, Ε. Ένα εργαστήριο ανωνύμων του δεύτερου μισού του 15ου αιώνα στα Βαλκάνια και η επίδραση του στη μεταβυζαντινή τέχνη. – Ηπειρωτικά χρονικά, 29, 1988-1989, 145-172.

Popovska-Korobar, V. The Icone of Jesus Christ the Saviour and the question of continuity of Ohrid painting school from the XVth c. – Изкуство/Аrt in Bulgaria, 33-34, 1996, 34-38. 

Суботић, Г. Костурска сликарска школа. Наслеђе и образовање домаћих радионица. – Глас САНУ, СССLXXXIV, Одељење историјских наука, 10, 1998, 109-139.

Valeva, Ts. Sur la question sur la soit-dite „Ecole artistique de Kastoria”. – Βυζαντινά, XXVIII, 2008, 181-221 

Terryn, R. Byzantium after Byzantium and the „School” of Kastoria: toward a Corpus of Post-Byzantine Frescoes. – In: Macedonia and the Balkans in the Byzantine Commonwealth. Proceedings of the International Symposium „Days of Justinian I”, Skopje, 18-19 October 2013. Skopje, 2014, 177-185.

Кунева, Ц. Към въпроса за хронологичните и териториални рамки на костурския художествен кръг от XV – XVI век. – Проблеми на изкуството, 1, 2018, 25-35.

 

error: Content is protected !!