Църквата „Успение Богородично” в Зерват, изглед към югоизток
Селището се намира в Южна Албания, близо до град Гирокастро, на 7 км от гръцката граница. Малкото останали жители в него са етнически гърци. Разположено е в полите на планината Дрино заедно с още няколко села, които също имат преобладаващо гръцко население. Днес църквата се намира в двора на зерватското гробище. Интернет-страницата на селището може да се посети на: http://www.zervati.gr/
За крайна фаза на изграждането на храма трябва да се приеме годината, изписана върху плоча, вградена в западната фасада – 1582/3. Ктиторският надпис от западната стена на наоса съобщава, че стенописната й украса е изпълнена през 1605/6 г. със средствата на всички жители на селището. Фреските са изпълнени от зографите, подписали се в края на ктиторския надпис, Михаил и Никола. По-късно стенописите са надживописвани. При повечето изображения надживописванията са частични. Разпределението на изображенията и иконографията на сцените са запазени.
Разпятие Христово
Първоначално храмът е бил кръстокуполен. На по-късен етап са добавени два кораба от юг и от север. По този начин църквата е превърната в трикорабна псевдобазилика с един напречен кораб (източен трансепт), купол и три изявени от изток апсиди. По-късно от запад е прибавен нартекс, камбанария и галерия, опасваща южната фасада. Северният вход също е снабден с малка галерия.
Христос Недреманное око, сигниран от кирилски надпис
В купола господства ликът на Христос Пантократор. Барабанът под него е разделен на два регистъра, заети от Божествената литургия и допоясни пророци. В пандантивите са разположени четиримата евангелисти и св. Убрус (от изток).
В централната апсида на олтара е изобразена Богородица Ширшая небес с образите на двама химнописци в челото на конхата и служещи отци на Църквата в най-долния регистър. В конхата на протезиса е разположен образът на Христос Велик архиерей, а под него Поклонение на жертвата. Конхата на диаконикона е заета от лика на Христос Емануил. Старозаветни сцени, предобрази на евхаристията, са поместени в челата на двете конхи. И в трите олтарни пространства са представени многобройни изображения на епископи и на двама дякони. Сводовете са заети от сцени из циклите на Великите празници, Поствъзкресните явявания на Христос, Деянията и чудесата Христови. По продължението на целия олтар в средния регистър са разположени образите на светите 40 севастийски мъченици.
Част от изображенията на св. 40 мъченици в олтара
В наоса сцените на Великите празници и Поствъзкресните явявания на Христос не образуват единно цяло, а са разпръснати на различни места в напречния, средния и южния кораб. Северното и южното рамо на кръста са посветени почти изцяло на Страстите Христови, а северният кораб е зает от мъченичества на светци и още епизоди от Страстния цикъл. В програмата на храма са включени голямо количество сцени на Христовите чудеса. С големите си размери се отличават композициите Разпятие, Успение Богородично, Изворите на премъдростта на св. Йоан Златоуст, Христос, изкушаван в пустинята и Избирането на Матей за апостол (Деян. I, 21-26). Долните регистри на наоса са заети от светци в цял ръст (преподобни, аскети, лечители, воини, равноапостолите Константин и Елена) и светци в медальони над тях (седемте Макавеи, преподобни и мъченици). В ширината на арките, подкрепящи сводовете, са представени апостоли в цял ръст, а в зенита на сводовете – множество бюстове на пророци. В зенита на северния кораб от изток на запад са разположени медальони с образите на Бог Саваот (?), Христос Велик архиерей, Христос Ангел от Великия съвет, св. Богородица, св. Йоан Кръстител и пр. Илия (?).
Христос изгонва 7 бяса от Мария Магдалена – църквата в Зерват и от църквата на Сеславския манастир
Стенописите в притвора не покриват всички повърхности на помещението. В свода е представена Богородица с Младенеца в медальон, обкръжен от фигурите на пророци (Свише пророци те предвозвестиша). Около нея са разположени сцени от Акатиста. Страшният съд заема цялата източна стена. От двете страни на входа към наоса са изписани малки фреско-икони на Христос и Богородица. В значително по-голям размер, са представени св. Никола и св. Георги убива змея. В ниша върху южната стена на притвора е поместен Христос в гроба.
Ап. Лука от църквата в Зерват, Св. Теодор Тирон от църквата на Сеславския манастир и св. Йоасаф от църквата в Добърско
Иконите, принадлежали до неотдавна на иконостаса на църквата, са откраднати. Върху двата приолтарни стълпа, под Благовещението, са запазени две фреско-икони – на св. Йоан Кръстител и Успение Богородично.
Св. Патрикий от църквата в Зерват и св. Никита – църквата в Добърско
Надписите са гръцки. Малка част от изображенията в източната част на храма са сигнирани от кирилски надписи.
Надпис от сцената Христос изцелява глухи, недъгави и парализирани от църквата на Сеславския манастир
Надпис от сцената Христос изцелява недъгави, глухи и куци от църквата в Зерват
В наоса са работили двама главни зографи. Единият е изпълнил стенописите в олтара, напречния кораб и източната част на централния кораб, а вторият – западната част на централния и двата странични кораба, както и фреските в притвора. Вероятно стенописната украса в наоса е положена на два етапа с известна пауза помежду им, но все в рамките на 1605/6 г. Без да са разграничавани до момента ръцете на зографите и зоните в църквата, които всеки от тях е изписвал, в гръцката литература преобладава мнението, че стенописите са дело на ателие на зографа Михаил от Линотопи. Личността на втория зограф Никола почти не е коментирана, с изключение на опита да му бъдат приписани някои икони от иконостаса. На сегашния етап на изследване смятаме, че е възможно Михаил от Линотопи да е участвал като помощник на главния зограф, работил в западната половина на наоса и притвора. Главният зограф в източната половина на наоса пък може да бъде свързан с два стенописни ансамбъла по българските земи – църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в Добърско и църквата на Сеславския манастир. По всяка вероятност той е работил и в двата храма. Близка на живописта му е и работата на единия от зографите, изпълнили стенописите в наоса на Слимничкия манастир.
Мария Колушева
Πουλίτσας, Π. Ἐπιγραφαί καὶ ἐνθυμήσεις ἐκ τῆς Βορείου Ἠπείρου. –Επετηρίς Εταιρείας Βυζαντινών Σπουδών, Ε΄, 1928, 53-99.
Γιακουμής, Κ. Μνημεία Ορθοδοξίας στην Αλβανία. Αθήνα, 1994, 26-27.
Γιακουμής, Γ., Κ. Γιακουμής. Ορθόδοξα μνημεία στη Βόρειο Ήπειρο. Πρώτη προσέγγιση. Καταγραφή. Ιωάννινα, 1994, 53-55.
Колушева, М. Църквата „Св. Богородица” в Зерват, Албания. – Проблеми на изкуството, 1, 2018, 59-74.
