През 1212 г. Венецианската република налага окончателно властта си над Крит и до превземането му от турците през 1669 г. островът остава нейно владение. Заради стратегическото си разположение Крит е от голямо значение за търговските интереси на Републиката. Православното население на острова запазва своите ценности и традиции, но неминуемо заживява в едно различно общество, в което не само съжителства, но е и подчинено на носители на друга, западна, бързо развиваща се култура. Част от промените, които настъпват, засягат областта на изкуството. Островът става производител и износител на голямо количество икони. Авторите им са православни зографи, организирани в ателиета от западен тип, които изпълняват поръчки както за православните, така и за католическите жители на острова. Иконите им се разпространяват и в останалите, населени с гърци територии, владения на Републиката в Средиземноморието – Йонийските острови (предимно Занте (Закинтос) и Корфу (Керкира)), Далмация, както и в самата Венеция, където живее голяма гръцка диаспора. За мащабите на тази дейност говори броят на зографите, регистрирани в главния град на Крит – Кандия (Ираклион), който за периода 1450-1500 г. наброява 90 живописци.

В зависимост от поръчителя критските зографи могат да изпълняват икони в maniera greca или maniera italiana. Работейки за католическата си клиентела, те задоволяват нуждите на един консервативен кръг от поръчители, който държи на традицията и заради това произведенията им са изпълнени в стила на тосканските и венецианските майстори от XIV в., т. е. живописта им се основава на модели, заети предимно от късноготическото и в много по-малка степен от ренесансовото изкуство. Индикации за познаването на западни модели могат да се открият и в иконите, създавани за православни християни, но те остават дискретно вплетени в изцяло византийското звучене на произведенията им. Иконите във византийски стил следват най-високите достижения на изкуството от времето на Палеолозите. Още в края на XIV в. и нач. на XV в. в Крит това изкуство е подхранвано от майстори, пристигнали от Константинопол. Тук те оставят не само свои икони и миниатюри, но и стенописи (църквите “Въведение Богородично” в Склаверохори; „Св. Богородица” в Мерона, Амари; “Св. Богородица” в Капетаняна (1401)).

Голямото търсене на критски икони довежда към средата на XV в. до формирането на поколение от талантливи зографи, сред които се открояват имената на Ангелос Акотантос, Андреас Рицос и синът му Николаос, Андреас Павиас и Николаос Дзафурис. Те оставят трайна следа в изкуството от периода не само с качеството на произведенията си, но и с разработването и налагането на нови теми и композиции, между които Прегърнатите първоапостоли Петър и Павел, Христос Лоза, Христос Велик архиерей и др.

Вероятно като не толкова доходоносно занимание стенописването на църкви на острова остава встрани от заниманията на големите майстори на икони. Съвсем очаквано през втората половина на XV в. създадените стенописни ансамбли на острова значително намаляват, а качеството им е по-ниско от това на критските икони. Известни са случаи, при които за изпълнението им е прибягвано до наемането на зографи, идващи от Континентална Гърция – например Ксенос Дигенис от Мухли в Пелопонес (1470-1491).

През XV и нач. на XVI в. православният свят приема в различна степен произведенията на критските зографи. Напълно отворени и високо ценящи качеството на критските икони са двата най-влиятелни манастира в Източното Средиземноморие – Синай и Патмос, които и до днес пазят големи сбирки от икони на критски майстори от това време. В сравнение с тях, до 30-те г. на XVI в., броят на иконите, поръчвани за иконостасите на светогорските манастири (напр. Дионисиу), е незначителен. Разпространението на критски модели в континенталната част на Гърция е също толкова слабо, когато става въпрос за паметници на стенната живопис. В тази връзка отново споменавам зографа Ксенос Дигенис, който след като през 1470 г. стенописва църквата „Св. Отци” в Апано Флория на Крит, се завръща на континента, където създава два стенописни ансамбъла – църквата „Успение Богородично” в Като Меропи, Епир и църквата на манастира Миртияс в Етолия (1491). Те ясно показват  познанството на автора им с критската живопис от кр. на XIV и нач. на XV в., но също и със съвременните му стенописи и икони на острова.

Едва към третото десетилетие на XVI в. изкуството, съдавано на Крит, започва да се разпространява в големите монашески центрове на Света Гора и Метеорите. Фактор, който със сигурност благоприятства обръщането на монашеските обители към тези майстори, е значително нарасналото им икономическо благосъстояние, резултат от възхода, в който се намира Османската империя.

Зографът, който широко отваря вратите за критското изкуство на Атон и Метеорите, а след това и на целите Балкани, е Теофан Стрелицас-Батас. Той е поканен през 1527 г. на Метеорите, за да изпише католикона на манастира “Св. Никола Анапавсас”. Няколко години по-късно започва да работи на Света гора, където създава най-значимите си произведения – католикона (1534/5) и вероятно трапезарията (1535-1541) на Великата Лавра. Заедно със сина си Симеон през 1545/6 г. стенописват католикона на манастира Ставроникита, както и трапезарията и параклиса “Св. Йоан Кръстител” на същата обител. Друг талантлив зограф – вероятно критянин, който работи по това време на Атон, е Макарий монах. През 1540 и 1541 г. той изписва съответно католикона на манастира Кутлумуш и хилендарската килия Моливоклисия, близо до Карея. Може би вторият по значимост критянин е зографът Дзордзис (Зорзис), чието име е известно единствено от бележка в типика на манастира Дионисиу от 1634 г. Тъй като той не е оставил нито едно подписано произведение, сред изследователите няма единно мнение кои стенописни ансамбли могат да се припишат на неговата ръка и кои на негови ученици. В списъка със стенописи, свързвани с името му, влизат католикона на манастира Дионисиу (1546/7), старата трапезария на същата обител (след 1553) и стенописите в католикона на Дохиар (1567/8). Мащабна е дейността на ателието му и в Тесалия – новия католикон на манастира “Преображение” (Големия Метеор) (1552), католикона на манастира Русану (1560/1), също на Метеорите, и манастира Дусику (1557), близо до Гревена.

Според големия изследовател на критската живопис Манолис Хадзидакис, до произведенията на критяните на Атон се доближават най-много фреските в католикона на манастира Ивирон (след 1577), изпълнени от йеромонах Марко, и стенописите в трапезарията на манастира Филотей (1561-1574).

Голям брой икони за тези обители са изпълнявани на място, но има и такива, за които се предполага, че са донесени от Крит – например петте икони (1542), представляващи вътрешната страна на иконостаса на главната църква на манастира Дионисиу, изпълнени от зографа Евфросин, както и иконите от празничния ред на иконостаса на католикона на Великата Лавра, приписвани на същия зограф.

Най-проучено до момента е творчеството на Теофан и Дзордзис. Докато за личността на Дзордзис липсва почти всякаква информация, то множество сведения за живота на Теофан черпим от архивни документи от Крит и Света гора. С напредването на изследванията върху критската живопис от XV в. все повече започва да се обръща внимание на връзката на Теофан с произведенията на известните иконописни ателиета на острова до степен, че Евтимиос Цигаридас предполага, че вероятно той се е обучавал в ателието на Андреас Рицос.

В живописта на Теофан се смесват късновизантийски образци, навлезли широко в иконографията на критяните от XV в. и Палеологовски модели, които зографът изучава на Света гора – предимно в католиконите на Протата, Ватопед и Хилендар. В репертоара му, макар и в ограничено количество и поднесени така, че да се запази византийския облик на изображението, влизат и иконографски типове, заети от италиански гравюри или платна (Избиването на младенците, Вечерята в Емаус, Тайната вечеря). Що се отнася до стила, то основни отличителни белези на теофановите произведения са сдържаните емоции и движения, чрез които се създава цялостно впечатление за спокойствие, ритмичност и класическа елегантност.

С творбите си на Атон Теофан оказва изключително силно влияние не само върху съвременниците си, но и върху следващите поколения зографи. Многократно е възпроизвеждана организацията на стенописната програма най-вече на Великата Лавра, която той съставя вероятно съвместно с поръчителите на стенописите – митрополита на Верия (за католикона на Лаврата) и митрополита на Серес (за трапезарията). Изключителният авторитет на тази монашеска обител окончателно определя мястото, което заема творчеството на критянина в историята на православното изкуство. Достатъчно е само да се споменат фреските в трапезарията на Бачковския манастир век по-късно.

Ако трябва да се оцени значението на Теофан като посредник в разпространението на критските образци на Балканите, то несъмнено той има важен принос за налагането им. Все пак пътищата, по които навлизат теми и иконографски модели, характерни за критяните, съвсем не се изчерпват с възпроизвеждането на неговите творби или с творбите на другите критяни, работили на Атон и в Тесалия. Част от тези пътища несъмнено минават през разпространението на критски икони, които остават сред най-високите образци за подражание от епохата на късното средновековие.

Мария Колушева

 

Литература

Chatzidakis, M. Etudes sur la peinture postbyzantine. London, 1976.

Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous domination etrangère. Athènes, 1989.

Βασιλάκη, Μ. Παρατηρήσεις για τη ζωγραφική στην Κρήτη τον πρώιμο 15^ο αιώνα. – In: Ευφρόσυνον. Αφιέρωμα στον Μανόλη Χατζηδάκη. Τ. 1, 1991, Αθήνα, 65-77.

Εικόνες της Κρητικής τέχνης. Από τον Χάνδακα ως την Μόσχα και την Αγία Πετρούπολη. (Κατάλογος Εκθέσεως, εισαγωγή: Μ. Χατζηδάκης), Ηράκλειον, 1993.

Χατζηδάκης, Μ. Ο κρητικός ζωγράφος Θεοφάνης. Η τελευταία φάση της τέχνης του στις τοιχογραφίες της Ιεράς Μονής Σταυρονικήτα. Άγιον Όρος, 2007.

Tsigaridas, E. Theophanes the Cretan. The Foremost Painter of the 16^th Century. Thessaloniki, 2016.