Пътища на балканските зографи

Горняк, манастир „Въведение Богородично”, църква „Св. Никола”

Местоположение

Църквата „Св. Никола” в Горняк

Манастирът Горняк (Манастир Горњак) е разположен в долината на р. Млава на около 65 км югоизточно от Пожаревац.

Виж на картата

История

Според грамота, която е загубена след Втората световна война, манастирът е основан от княз Лазар през 1377-1380 г. Негов пръв игумен е Григорий Синаит Млади или Горнячки, чийто мощи се позят в специален параклис в главната църква. Манастирът се състои от главна църква, посветена на „Въведение Богородично”, скален параклис „Св. Никола” и манастирски сгради. Манастирската църква „Въведение Богородично” е изписана през 1847 г. от Живко Павлович, местен зограф от Пожаревац. Не са съхранени преки исторически податки за изграждането и изписването на скалната църква „Св. Никола”.

Архитектура

Църквата „Св. Никола” е изградена в скалите над манастирския комплекс. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с полуцилиндрично засводяване. Поради разположената от север скала е трудно да бъдат посочени точни размери: север д. 4,10 м; юг 5,86 м с апсидата; изток 3,80 м; запад 3,30 м; височина 3,15 м.

Южната стена на църквата

Северната стена на църквата

Стенописите

Съхранените в църквата „Св. Никола” фрагменти показват, че в храма са били изобразени най-важните теми и образи за един монашески скит. В източната част на свода вероятно е бил изписан образът на Христос от Възнесението, а в западна посока са поместени медальони с изображенията на Христос Пантократор, Христос Ангел на Великия съвет и Уготования престол. Иконографската програма продължава своето развитие по северния и южния склон, където са изписани пророци. В северната част има шест фрагментарно запазени фигури, а на южната са съхранени два, един от които е с надпис и може да бъде определен като пророк Захарий.

Върху южната и северната стена са поместени Великите Празници. В източната част на южната стена е запазен фрагмент от Рождество Христово, следвано от Сретение, Кръщение и Възкресението на Лазар. На северната стена са запазени части от още четири композиции – Влизане в Йерусалим, Разпятие, Мироносиците на Гроба Господен и Слизане в Ада.

В най-ниските части на южната стена, в олтарното пространство, са изписани две малки по размер фигури на Великите отци на църквата от композицията Поклонение на жертвата. Вероятно това са образите на св. Яков брат Божии и св. Атанасий Велики. В западната му част три фигури – светец войн (св. Георги), св. Сава Сръбски и Симеон Неманя.

Западната стена е заета от композицията Успение Богородично, а от двете страни на вратата – три фигури на светци в цял ръст. Южно от входа са изписани фигурите на неизвестен монах и на св. Стефан Нови, а от северната страна – на св. Игнатий Богоносец. В дебелината на вратата са поместени св. Зосим и св. Мария Египетска.

Надписи

Кирилски

Паралели

Исус Христос от църквата „Св. Никола” в Горняк, църквата на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” и манастира „Св. Прохор Пчински”

Запазените фрагменти не позволяват да се направи детайлен стилов и иконографски анализ на живописта, но иконографските особености на част от сцените и фигурите показват връзката им с други паметници от последните десетилетия на ХV и първите десетилетия на ХVІ в. В литературата се отнасят към дейността на ателиета от района около Кратово, важно културно средище през периода. С него се свързват редица книжовници, зографи и миниатюристи. Към произведенията на този художествен кръг се отнася Дейсис със светци от Кратово (XVI в.) и отнесените от Гойко Суботич стенописни ансамбли на манастира „Св. Прохор Пчински”, църквата „Св. Петър и Павел” в Орлица, миниатюрите от Слепченското евангелие, фрагмент от фасадата на „Св. Богородица Расиотиса” в Костур (кр. на XV в.) и други. Проучвания на Боряна Христова, Елисавета Мусакова и Елена Узунова показаха, че миниатюрите от Слепченското евангелие следват характерни особености за Слепченското книжовно средище.

Майя Захариева

Литература

Митошевић, Д. Манастир Горњак. 1975.

Николиħ, Н. Живопис црквице Св. Николе у манастиру Горњаку. – Саопштења, IX, Београд, 1970, 161-165.

Цуњак, М. Прилог проучавања манастира Горњака и Горњачкоj клисури. – В: Viminacium. Зборник народног музеja у Пожаревцу, 1987, 41-50.

Subotić, G. La plus ancienne peinture murale au monastère Gornjak. – Зограф, 26, 1997, 107-119.

Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт – София. Т. 1. Библейски книги. С., 2009, 98-101.

Захариева, М., М. Михайлович.Към характеристиката на едно балканско ателие от края на XV – началото на XVI в. – Проблеми на изкуството, 4, 2013, 7-13

 

Галерия

error: Content is protected !!