Пътища на балканските зографи

Манастир „Св. Прохор Пчински”

Църквата „Св. Прохор Пчински”

Местоположение

Манастирът „Св. Прохор Пчински” е разположен в южната част на Република Сърбия в близост до река Пчиня. Намира се в котловината на планините Козяк, Широка планина и Руен.

Виж на картата

История

Ранната история на манастира се свързва с житийните текстове за св. Прохор Пчински, според които светецът е роден и живял в областта Овче Поле в северната част на днешна Р Македония. Той се уединява в пещера край село Старо Нагоричане, където прекарва дълги години. Местността е нападната от разбойници и той се премества в планината Коряк над река Пчиня, близо до днешния град Враня. Там среща бъдещия император Роман IV Диоген (1068-1071), на когото предсказва възкачването на трона. В чест на светеца императорът изгражда манастира „Св. Прохор Пчински”. Според изследователите описаната история се базира на местни предания, които навлизат в житийните текстове едва в края на XVIII в.

Първите преки податки за съществуването на манастира са съхранени в Карловачкия родослов от 1503 г., в който сред храмовете, изградени от крал Милутин, попада и църквата „Св. Прохор Пчински”. Това сведение кара учените да отнесат изграждането на храма към периода 1309-1316 г. В подкрепа на това твърдение те отбелязват наличието на керамична плоча, върху която е изписано името Сава (вероятно става въпрос за сръбския архиепископ Сава III). В този период църквата е и изписана.

През XV в. областта е завладяна от османците, а манастирът вероятно е опожарен. В последното десетилетие на XV в. манастирската църква е обновена и преизписана.

Архитектура

Днес храмът представлява сложен архитектурен комплекс, в който се разграничават отделните етапи на преустройство: през XIV в. е изградена църквата, храмът е обновен през XV в., XVI в. е добавена кулата с параклис, а в края на XIX в. е изградена новата сграда, в която са вписани отделни части от старата. Архитектурните особености на средновековния храм трудно могат да бъдат разчетени поради късните намеси от края на XIX в. Първоначалната църква е представлявала еднокорабна, засводена постройка с наос и притвор. След изграждането на новата сграда през XIX в. сводът, западната стена, притворът и отделни части от северната и южната стени са разрушени, а източната стена и части от южната и северната са вписани в източната част на храма.

Стенописите

Живописта от XV в. е съхранена фрагментарно в източната част на храма. Тя се отнася към 1488-1489 г. според съхранения ктиторски надпис, в който се описва дарението на Марин от Кратово, син на поп Радон. За съжаление стенописите са запазени частично, което не позволява пълна реконструкция на иконографската програма. Зографите, които през XV в. обновяват и преизписват храма, са следвали до голяма степен иконографската програма от XIV в.

На източната стена са изписани композициите – Възнесение, Благовещение, Срещата на Мария и Елисавета, Причастие на апостолите, Богородица Оранта в конхата на апсидата, композицията Поклонение на жертвата и фигурите на св. Поликарп, св. Данаил Стълпник, св. архидякон Стефан. На южната и северната стена са представени сцени от Големите празници и Страстите Христови, цикъл на Деянията и чудесата Христови и регистър със прави светци (св. Кирил Александрийски, св. Климент Охридски, св. Прохор Пчински, св. Сава, Сръбски, св. Роман и др.).

Надписи

Кирилски.

Паралели

Иконографските особености и стилът на живописта в църквата „Св. Прохор Пчински” са част от широк кръг паметници от края на ХV и първите десетилетия на ХVІ в., свързани с Кратово (Североизточна Македония) – един от богатите центрове на Балканите през периода.

Проучванията на съхранените живописни фрагменти показват, че вероятно зографите са получили своите познания и умения в една среда. Те са познавали и използвали модели, сходни с тези от църквата „Св. Петър и Павел” в метоха Орлица (1491), църквата на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” (кр. на. XV – нач. на XVI в.) и „Св. Никола” в манастира Горняк (ок. 1490). За съжаление стенописта в посочените паметници е съхранена частично, което не позволява пълноценен иконографски и стилов сравнителен анализ. Все пак се отличават общи характеристики на тяхната живопис, които могат да бъдат онагледени с редица близки помежду си образи и сцени, като например: образът на Христос от Неверието на Тома в Орлица и в Изцеление на Прокажения в „Св. Прохор Пчински”; св. Кирил Александрийски от църквите „Св. Прохор Пчински”, Мисловщичкия манастир и метоха Орлица; фигурите на св. Йоан Златоуст от „Св. Прохор Пчински” и църквата в метоха Орлица, и др. Общи моменти изграждането на фигурите трябва да отчетем и в групата на апостолите от сцената Възнесение Христово в църквите „Св. Прохор Пчински” и в метоха Орлица, както и ангелът, изписан в конхата на апсидата на църквата в Орлица, и в композицията Кръщение в църквата „Св. Никола” в Горняк.

Детайл от композицията Възнесение Христово от църква „Св. Прохор Пчински“ и църква „Св. ап. Петър и Павел“ в метоха Орлица.

 

В четирите църкви може да се разграничи стилът на различни зографски екипи. Вероятно това е причината в някои от композициите да се открият общи иконографски особености, но и редица различия. Те се състоят в подбора на теми, изграждането на някои от фигурите, при надписите, обозначаващи сцените и текстовете на свитъците. Към произведенията на този художествен кръг според Гойко Суботич принадлежат и миниатюрите от Слепченското евангелие, фрагмент от фасадата на „Св. Богородица Расиотиса” в Костур (кр. на XV в.) и други. Изложеното от Г. Суботич мнение, че миниатюрите от Слепченското евангелие са дело на т. нар. „кратовско ателие”, е отхвърлено от специалистите. Последните проучвания на Боряна Христова, Елисавета Мусакова и Елена Узунова показаха, че то следва характерни особености за Слепченското книжовно средище.
Към същия кръг принадлежи и фрагмент от икона с Дейсис със светци от Кратово (XVI в.), която намира своето съответствие в църквата на  Мисловщичкия манастир „Успение Богородично”

Майя Захариева

Исус Христос от композицията Неверието на Тома от църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица и в Изцеление на прокажения от манастира „Св. Прохор Пчински”.

 

Основна литература:

Хаџи–Васиљевиħ, J. Свети Прохор Пчињски и његов манастир. Београд, 1900.

Гагуиħ, П. Манастир Свети Прохор Пчињски. Ниш, 1965.

Суботић, Г. Обнова зидног сликарства у Светом Прохору Пчињском крајем ХV века. – В: Лесковачки зборник ХХІХ, 1989, 9-14.

Суботић, Г., Д. Тодоровиħ. Сликар Михаjло у манастиру Светог Прохора Пчињског. – Зборник радова Византолошког института XXXIV, 1995, 117-141.

Ракоциjа, М. Манастир Светог оца Прохора Пчињског. Врање, 1997.

Стоjановиħ, С. Манастир Свети Прохор Пчињски. Буjновац, 1998.

Комушки, Д. Манастири сведоци векова. Свети Прохор Пчињски. Београд, 2005.

Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт – София. Т. 1. Библейски книги. С., 2009, 98-101.

Ракоциja, М. Манастири и црквe jужне и источне Србиjе. Ниш, 2013, 45-49.

Захариева, М., М. Михайлович. Към характеристиката на едно балканско ателие от края на XV – началото на XVI в. – Проблеми на изкуството, 4, 2013, 7-13.

Михайлович, М. Стенописите от XV век в манастира „Св. Прохор Пчински” и църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица. Техника, технология и реставрационни проблеми. Дисертация, С., 2013.

Галерия

 

error: Content is protected !!