Куриловският манастир „Св. Йоан Рилски” се намира на края на старото село Курило (квартал на гр. Нови Искър) и на ок 15 км от София, в началото на Искърското дефиле. Днес той е част от Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски”.
Според ктиторски надпис, намирал се върху западната стена на наоса над вратата, църквата е построена през 1593 г. със средствата на йерей Драгне от село Доброславци и йеромонах Теодосие от село Кумарица и изписана през 1596 г. със средствата на Стоян, хлебар от София, и Стоян, симидчия от София. Изписването започнало на 13 март и завършило на 12 май.
Църквата е малка (външни размери 5,50 х 4,45), еднокорабна, засводена с полуцилиндричен свод (висок 4,40 м), с една апсида. Северната стена на наоса е разделена от два пиластъра на три плитки аркирани ниши. Върху западната стена, южно от вратата има малка ниша. Прозорците са три и са разположени върху южната стена на наоса. Вероятно при преустройството през 1846 г. те са уголемени. Тогава вероятно се е наложило укрепване на свода с дървени дублиращи арки. Първоначалният вход в наоса също е бил разширен. През 1830 г. от запад е добавен днешният вътрешен притвор, а през 1846 – външният. Към 1930 г. арх. П. Карасимеонов изгражда от изток, север и юг каменна стена, долепена до първоначалната, и нова покривна конструкция.
Наосът и западната фасада на църквата са били изписани през 1593 г. Според сведението на В. Кънчов над вратата на западната стена на наоса е имало много разрушен надпис, който се е отнасял към изписването му през 1816 г. при игумен Викентий, днес този слой покрива голяма част от олтара. По-вероятно е обаче датата да е 1846, тъй като стенописите в олтара и вътрешния притвор са много близки. Ктиторският надпис във външния притвор датира стенописите от 1849 г.
Стенописите от ХVІ в.
Вечерята в Емаус от Куриловския и Драгалевския манастир
Все още някои части са под по-късния живописен слой, но програмата на стенописите от края на ХVІ в. може да бъде разчетена, още повече че по-късните стенописи очевидно повтарят по-старите. В свода е имало три големи медальона с изображенията на Бог Саваот, Христос Вседържител със символите на евангелистите и Христос Ангел на Великия съвет. От двете им страни върху склоновете на свода са разположени допоясни изображения на пророци. Под регистъра с пророците са разположени в два реда сцените от Христологичния цикъл. Под сцените следва фриз с фигури на епископи в цял ръст. Под него следва друг фриз с медальони от растителни мотиви с допоясни изображения на мъченици. В най-долния регистър са поместени фигури на светци в цял ръст, които стъпват върху невисок цикъл. Южно от олтарната апсида е изобразен патронът на храма св. Йоан Рилски.
Най-добре са запазени стенописите върху западната стена. Северно от входа са разположени образите на св. Константин и св. Елена от двете страни на Честния кръст и св. Пантелеймон, а от юг – архангел Михаил, св. Екатерина и св. Петка. В нишата е изобразен св. Никола. Над входа е бил ктиторският надпис. В горната част на стената, под дъгата на свода, са разположени сцените Тайната вечеря и Умиването на нозете. Под тях са сцените Благославянето на хлябовете, Успение Богородично и Избиването на младенците.
Върху първоначалната западна фасада на църквата е била изобразена композицията Страшния съд, а над вратата в наоса – композицията Св. Сисой пред гроба на Александър Македонски.
Кирилски.
Св. св. Константин и Елена от Куриловския и Драгалевския манастир
Стенописите в наоса на Куриловската манастирска църква се вписват в една стилова линия на балканската живопис от края на ХVІ и началото на ХVІІ в., чиито особености се регистрират от различните изследователи в различни паметници от България, Македония и Гърция. По-категорични констатации за атрибуцията на стенописите ще са възможни след окончателната реставрация, за да могат да бъдат привлечени всички характеристики на стенописите – и иконографски, и стилови. Най-близките паралели все пак намираме в стенописите на някои църкви на манастирите от т.н. Софийска Света гора – Подгумерския и особено втория слой на стенописите в наоса на Драгалевския манастир.
Зографите, работили в Куриловския манастир, са не само много добре подготвени професионално, но и добре образовани – те владеят богат иконографски репертоар с някои редки теми, като Св. Сисой пред отворения гроб на Александър Велики, сцена, характерна за образованите монашески среди, особено на Света гора. Както преди години показа Г. Геров, иконографският вариант на иначе също рядката в балканското изкуство сцена Избиването на младенците следва образци от стенописите на критските майстори в атонските манастири, които, от своя страна, представляват редакция на композицията на Рафаел, станала популярна чрез разпространената гравюра на Маркантонио Раймонди.
Бисерка Пенкова
Кънчев, В. Курилският манастир Св. Иван Рилски. – Пер. сп. на Българското книжовно дружество в София, LXII. С., 1901, 796-798.
Грабар, А. Материалы по средневековому искусству Болгарии. – ГНМ за 1920 г. С., 1921, 126-127.
Иванов, Й. Курилският манастир. – Мир, бр. 9020, С., 1930.
Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – Сборник на БАН, кн. ХVІІ. С., 1931, 2-7.
Мавродинов, Н. Църкви и манастири в София и Софийско. – Сердика, кн. 1, С., 1931, 29-30.
Михайлов, Ст. Екскурзии из българските старини. С., 1959, 199.
Божков, А. Два ценни паметника на българската монументална живопис. – Изкуство, 9, 1965, 5-9.
Пандурски, В. Куриловски манастир. С., 1975.
Геров, Г. Западни влияния в паметниците на монументалната живопис от ХV-ХVІІ в. по българските земи. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Традиции, ценности, общуване. С., 2002, 638-657.
Галерия
