Църквата се намира в квартала Св. Тома (Музевики) в град Костур. Разположена е в пространството между улиците „Νοσοκομείου” и „Αγ. Θεολόγων”, като до входа на храма води стръмно стълбище.
Не разполагаме с исторически данни за времето на издигането на църквата, но съдейки по характеристиките на първоначалната живопис, изследователите го поставят в края на XV в. Обновяването на храма датира от 1663 г., както посочва надписът от полето над входа към притвора на западната стена на наоса с имената на ктиторите – „много почитаната” архонтиса Теологина и нейния съпруг Петзиос. В църквата са запазени четири икони от XVII в., а в притвора има още дарителски надписи – от 1688, 1692, 1699, 1719, 1789 и 1875 г.
Постройката е солидна (16,9 х 6,5 м), еднокорабна, с петостенна апсида. Изградена е от ломени камъни, укрепени с дървени сантрачи. Входът на църквата е на южната стена на притвора. Вътрешността на храма се осветява от два прозореца на западната стена на притвора и един на южната стена на наоса.
По-голямата част от стенописите в църквата датират от 1663 г. и според Йоанис Сисиу са изпълнени от зографи от несъществуващо днес селище в планината Грамос Линотопи. От края на ХV в. е запазен голям фрагмент на северната стена на наоса.
Стенописи от края на XV в.
Фрагментът от северната стена е разположен основно във втория регистър, като включва сцени от Великите празници и малки части от ниския пояс, в който са били представени прави фигури на светци. Изображенията представят добре съхранената композиция Влизане в Йерусалим; ликовете на св. Теодор Тирон и на благославящия Христос от огледалната композиция със св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат; фрагментарно запазената сцена Разпятие Христово; долните части на композициите Жените мироносици на Гроба Господен и Слизане в ада. Под Слизане в ада се чете надпис, от който става ясно, че на северната стена в олтарното пространство е било изобразено Видението на св. Петър Александрийски, което не е отбелязано в досегашните публикации.
Гръцки.
Стилът, изобразяването на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат в огледална композиция, подробното разработване на второстепенните персонажи в сцените Влизане в Йерусалим и Жените мироносици на Гроба Господен, св. Йоан, който в Разпятие Христово е прикрил с две ръце лицето си в драматична поза и др., доказват принадлежността на живописта в „Св. Никола на архонтисата Теологина” към най-представителните произведения на зрелия период от развитието на костурския художествен кръг от 90-те години на XV в. Най-вероятно майсторът, създал живописта в църквата, е работил и по горните регистри в наоса на църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир (1493). Много близки стилови и иконографски белези присъстват и в стенописната украса на църквата на Погановския манастир (1499).
Цвета Кунева
Ορλάνδος, A. Τά βυζαντίνα μνημεία τής Καστορίας. Αρχείον τω̃ν βυζαντινω̃ν μνημείων τής Ελλάδος IV, 2, Αθήναι, 1938, 158-159.
Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous la domination etrangère. Athènes, 1989, 74-75.
Σίσιου, Γ. Επτά εκκλησίες τής Καστορίας. Καστοριά, 1995, 57-70.