Църквата „Св. Прохор Пчински“, източна стена.
През XV-XVI в. Кратово е един от големите търговски центрове на Османската империя, което допринася за превръщането му в притегателен център за редица книжовници и духовници. Това се дължи, от една страна, на политическото и икономическо развитие на района, а от друга – на близостта със Сърбия, която до средата на XV в. е все още самостоятелна държава. През целия период голямо влияние оказват и контактите на Кратово с други важни и стратегически градове в империята. Пример за това е София, с която кратовските търговци и книжовници подържат тесни контакти. Друг важен фактор са местните феодали, които чрез своите дарения развиват художествената и книжовна дейност в района. През тази епоха се поддържат тесни връзки с атонските манастири, където се съхраняват богати библиотеки, притегателен център за аристократи, зографи и книжовници през целия поствизантийски период. Всички тези преки и косвени свидетелства подкрепят хипотезата, че Кратово е един от големите икономически центрове на Балканите през втората половина на ХV и ХVІ в., в който се създават благоприятни условия за творческа реализация на книжовници и художници.
Бил ли е Кратово художествен център? Кои паметници са изпълнени от зографите, които са получили своите художествени умения в него? Тези въпроси са част от една интересна и дискусионна тема.
Тезата за съществуването и развитието на Кратово като художествен център принадлежи на Гойко Суботич. През 1989 г., след реставрацията на стенописите в манастира „Св. Прохор Пчински”, той публикува изследване, посветено на преизписването на църквата от 1488-1489 г. Тези стенописи Г. Суботич свързва със стенописните ансамбли в църквите „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица (1491) и „Св. Никола” в манастира Горняк (около 1490). Паралели на тази живопис авторът намира и в изображенията от Слепченското евангелие, съхранявано в Църковния музей в София (ЦИАИ 340). Тезата му е подкрепена и от данните от ктиторския надпис в църквата „Св. Прохор Пчински”. Според ктиторския надпис църквата е изписана през 1488-1489 г. с дарението на Марин от Кратово, син на поп Радон.
Църквата „Св. Никола” в Горняк, стенописите от южната стена.
Светозар Радойчич свързва една група паметници от втората половина на XV в. от югозападните райони на Балканите с личността на Мара Бранкович, която оказва силно влияние върху редица политически и културни събития след завладяването на Балканския полуостров от османците. В студията на Радойчич са разгледани стенописите в църквите „Св. Никита” в Скопска Черна гора, Стария католикон на манастира „Преображение Христово” на Метеорите (1483), църквата „Св. Никола” на монахинята Евпраксия в Костур (1486), църквата „Св. Йоан Богослов” в Погановския манастир (1499), манастира Трескавец (края на XV в.), стенописите от края на XV в. в параклиса „Св. Апостоли” в църквата „Св. Никола Болнички” в Охрид.
По-късно Радомир Николич излага нова хипотеза, според която с името на Мара Бранкович се свързва друга група паметници, които притежават редица общи характеристики – църквата на манастира „Св. Прохор Пчински” (1488-1489), скалната църква „Св. Никола” в Горняк (кр. на XV в.), стенописите от църквата „Св. Георги” в Айдановац (1492), „Св. Йоан Богослов” в Погановския манастир (1499), манастира „Успение Богородично” в Крепичевац и манастира Лапушне.
Статията на Бранка Иванич „Мара Бранковић и монументално сликарство друге половине 15 века” дава нов поглед върху живописта от разглеждания период. Авторката приема тезата на Суботич за т. нар. ателие в Кратово, като причислява към дейността на същите зографи и един грузински илюстриран ръкопис, създаден от гръцки и грузински художници в манастира Ивирон през 80-те или 90-те години на XV в. Според Иванич паметниците от този кръг от една страна, най-общо следват тенденциите на XIV в., а от друга – подходът при изграждането на фигурите не отговаря на характерните особености за големите ателиета от XV в., развили се в Костур и Охрид.
През 2006 г. Бранислав Цветкович подкрепя тезата на Г. Суботич за функционирането на художествено ателие в Кратово. Той обвързва живописта от манастира „Преображение Христово” в Липовац с тази в църквата на манастира „Св. Прохор Пчински”, скалната църква „Св. Никола” в Горняк и църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица.
Част от композицията Поклонение на жертвата, църквата „Св. Никола” в манастира Горняк
Наскоро на този проблем бе посветена и статията на Милан Михайлович „Техника и технология на стенописите от XV век в църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица” и общата ни публикация „Към характеристиката на едно балканско ателие от втората половина на XV – началото на XVI век”. Двете статии разглеждат технологичните похвати, иконографските и стиловите особености, като анализът показва редица сходства между стенописите в църквите „Св. Прохор Пчински” (1488-1489), „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица (1491), „Св. Никола” в манастира Горняк (ок. 1490), църквата „Успение Богородично” в Мисловщичкия манастир (края на XV – началото на XVI в.) и фрагментът от икона Дейсис със светци от Кратово от началото на ХVІ в.
Изложените хипотези относно принадлежността на изброените паметници са много и разнопосочни. Твърдението, че Мара Бранкович и нейната многостранна меценатска дейност е свързана с Кратово, не е сигурно, но е възможно подобна връзка да е съществувала. Що се отнася до посочените от С. Радойчич и Р. Николич примери, може да се каже, че те са разгледани изключително условно и изборът на авторите е повлиян от хронологическите рамки и местоположението на паметниците. Стенописите от купола на манастирската църква „Преображение Христово” в Липовац, които Б. Цветкович свързва с „кратовския център”, също не могат да се причислят към интересуващата ни група паметници. Запазените фигури се различават от тези в църквите на манастира „Св. Прохор Пчински”, „Св. Никола” в Горняк и „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица по своите пропорции и други стилови характеристики.
Църквата „Св. Никола” в Горняк
Въпреки че няма сведения за пряка връзка на разгледаните стенописни произведения с личността на Мара Бранкович или за наличието на зографска общност в Кратово, реконструкцията на историческите данни кара учените все по-убедено да мислят за такава възможност.
Рядко в научните изследвания се сравняват стилови белези на стенописи и миниатюри, тъй като при изграждането на образите и мащаба в различните видове живопис има съответните особености. Но именно хипотезата за общ източник се явява в подкрепа на твърдението, че Кратово е основен книжовен и художествен център през петнадесетото столетие. Изложеното от Г. Суботич мнение, че миниатюрите от Слепченското евангелие са дело на т. нар. „кратовско ателие”, е отхвърлено от специалистите. Последните проучвания на Боряна Христова, Елисавета Мусакова и Елена Узунова показаха, че то следва характерни особености за Слепченското книжовно средище. Освен това трябва да се има предвид и наличието на редица общи иконографски и стилови сходства между разглежданите стенописни паметници и грузинския илюстриран ръкопис от манастира Ивирон, за което споменава Б. Иванич.
Църква „Св. ап. Петър и Павел“ в метоха Орлица
Църква „Св. ап. Петър и Павел“ в метоха Орлица, източна стена
Но дали Кратово е художественият център, който обхваща гореспоменатите паметници? За съжаление с името на града са свързани само две исторически податки – ктиторът на манастира „Св. Прохор Пчински” Марин от Кратово и фрагментът от дейсисната икона, за която има данни, че произхожда от Кратово.
Принадлежността на определени паметници към ателие, функционирало в Кратово през втората половина на XV и през XVI в., е трудно да се докаже, поради липсата на достатъчно исторически сведения, но въпреки това може да заключим, че зографите, изпълнили стенописите в църквите на манастира „Св. Прохор Пчински”, „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица, „Св. Никола” в манастира Горняк, „Успение Богородично” в Мисловщичкия манастир, илюстрирания ръкопис от манастира Ивирон и иконата от Кратово, може би са получили своите познания в една среда.
В изброените паметници могат да се разграничат почерците на няколко зографски екипа, което вероятно е причината в някои от композициите да се откриват, както общи иконографски особености, но и стилови различия. Характерен белег за този художествен кръг е общият подход при поместването и изписването на фигурите, техните жестове и изграждането на втория план. Въпреки сходствата, трябва да се отбележат и редица разлики при подбора на композициите, изграждането на някои фигури, надписите, обозначаващи сцените, и текстовете на свитъците.
Майя Захариева
Литература
Радојчић, С. Једна сликарска школа из друге половине 15 века. – В: Зборник за ликовне уметности Матице Српске, 1, 1965, 67-103.
Суботић, Г. На прагу новог века (Сликарство византиjског у нашоj средни краjем XV века). – В: Лесковачки зборник, XXXIII, 1993, 151-158.
Subotić, G. Η καλλιτεχνική ζωή στο Άγίον Όρος πρὶν την εμφάνιση του Θεοφάνη του Κρητός. – In: Ζητήματα μεταβυζαντινής ζωγραφικής, στη μνήμη του Μανόλη Χατζηδάκη, Aθὴνα, 2002, 73-88.
Поповска-Коробар, В. Икони од Музеjот на Македониjа. Скопjе, 2004, 223, ил.16.
Суботич, Г. Настенная живопись покоренных южнославянских стран рубежа XV–XVI веков. – В: Древнорусское и поствизантийское искусство. Вторая половина XV – начало XVI века. Москва, 2005, 478-479.
Бакалова, Е. Сръбски учени за монументалната църковна живопис от XV век в България. – Зборник радова Византолошког института XLIV, 2007, 493-506.
Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова. Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт – София. Т. 1. Библейски книги. С., 2009, 98-101.
Макуљевић, С., Н. Макуљевиħ, Т. Суботин-Голубовиħ, J. Проловиħ, И. Женарjу, В. Даутовиħ, И. Ћировиħ, А. Ђекић. Манастир Свети Прохор Пчињски. Београд – Врање, 2015.