Изглед към южната фасада
Слимничкият манастир се намира в Баба планина. Разположен е на североизточния бряг на Преспанското езеро, на около 45 км от гр. Битоля и на 4 км северно от с. Слимница. От езерото до църквата се стига по добре асфалтиран път, който разкрива запомнящи се природни гледки към езерото и опасващите го планини.
Сведения за манастирската църква ни дават посветителните надписи, изписани върху стените на храма. Ктиторският надпис, разположен над входа на западната стена на наоса съобщава, че той е построен и изписан през 1606/7 г. по време на игуменството на йеромонах Никанор и преспанския епископ Матей. Един от главните ктитори на църквата бил Михаил Петков от Битоля. Големият принос, който имал за съграждането и изписването на храма, му дал правото да постави портрета на починалия си син Купен в олтара.
Портретът на Купен – син на ктитора Михаил
Друг ктиторски надпис, разположен на западната стена на притвора, свидетелства за изписването на тази част от храма благодарение на усилията на манастирското братство през 1612 г. Две години по-късно в църквата отново работи зографско ателие, което изписва западната фасада. Екипа ръководи зографът Никола, оставил подписа си в долната част на патронното изображение на Богородица с младенеца. През 1644/5 г. част от стенописната украса на фасадата е покрита с нова живопис. През XIX в. към фасадата е пристроен открит екзонартекс, който не е изписан. Камбанарията датира от същото време. Пожарите, бушували по време на Първата и Втората Световни войни, унищожават манастирските постройки около църквата.
Наосът на църквата, построен през 1606/7 г., представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с полуцилиндричен свод. Градежът ѝ е от ломен камък на хоросанова спойка. Върху източната фасада е изразена петостенна олтарна апсида със собствено покритие. За осветяване на вътрешното пространство са служели няколко прозореца върху източната и южната стена. С два прозоречни отвора е била снабдена и западната фасада на наоса, които били зазидани впоследствие при пристрояването на нартекса. Олтарното пространство е разчленено от олтарна апсида и две ниши в източната стена, служещи за протезис и диаконикон. Интересно решение е наличието на малка врата на южната стена в олтара. Масивният свод на наоса е поддържан от четири пиластъра, разположени по дължините на южната и северната стена. Пиластрите са свързани чрез сравнително дълбоки арки, образуващи слепи ниши (две в олтара и четири в наоса).
Към наоса през 1612 г. е прибавен неголям притвор. Промяната в нивото на терена е преодоляна с изграждането на високо стъпало. Вратата, отделяща притвора от наоса, е запазена. Тази част от храма също има полуцилиндрично засводяване и прозорец от юг. Върху западната фасада на притвора е изградена патронна ниша.
През XIX в. от запад към притвора е прибавен екзонартекс, по-широк от обема на главната постройка, и камбанария.
Стенописи в олтарната апсида
Програмата на наоса следва модела на изписване на малките еднокорабни църкви с полуцилиндричен свод. В зенита на свода в медальони са изписани Христос Ангел от Великия съвет, Христос Емануил, Вседържител и Богородица Оранта. Непосредствено под тях от юг и от север са изписани образите на пророци.
В конхата на олтарната апсида е представена допоясно Богородица Ширшая небес, обградена от архангелите. В долния пояс ликовете на няколко светци епископи образуват медальонен фриз, а под тях е композицията Поклонение на жертвата. От двете страни над апсидата са изписани химнописците св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски със свитъци в ръце.
В протезисната ниша е представен архидякон Стефан, а в диакониконната – св. Роман Сладкопевец. В нишата на северната стена е Видението на св. Петър Александрийски. До него е разположена фигурата на момчето Купен, починалия син на един от главните ктитори на църквата – Михаил от Битоля.
Най-горният регистър в наоса и част от зоната под него са посветени на сцени на Великите празници, допълнени от няколко композиции от Страстите Христови. Почти цялата западна стена е заета от мащабната композиция на Успение Богородично. В следващия регистър, в олтара и непосредствено пред иконостаса, са разположени сцени от празниците по Цветния триод и от цикъла със сцени на поствъзкресните явявания на Христос. Най-долната зона на наоса е разчленена от четири аркирани ниши, в които са поместени фигури на светци в цял ръст – лечители, изтъкнати представители на общежителното монашество и аскети, светци воини. В последната група особено интересен е образът на св. Никола Нови. Челата на западните пиластри са заети от ликовете на апостолите Петър и Павел. От двете страни на входа на западната стена според традицията, под ктиторския надпис, са представени архангел Михаил, Константин и Елена.
В дебелината на прозореца на южната стена е изписана сцената св. Сисой над гроба на Александър Македонски.
Съдът на Пилат
В декорацията на притвора от 1612 г. е застъпена съвсем очаквано богородичната тема. В свода е поместена композицията „О тебе радуется”, а до нея в медальон е изписан Ветхий денми, обозначен като „Саваот невидим”. Горните два регистъра под тях са заети от двадесет и четири сцени, отговарящи на строфите на акатистния химн, посветен на Богородица. Върху западната стена, отново свързани с богородичната тема, са сцените Лествицата на Яков и Борбата на Яков с ангела, Богородица Неопалима къпина, Тримата еврейски отрока в горящата пещ.
Под тези композиции е изписан ред от бюстове на пророци. Най-долната зона, запазена за светците в цял ръст, започва на юг от вратата на източната стена с композицията Дейсис. Сред преобладаващите образи на преподобни се откроява групата на светите Седмочисленици – Ангеларий, Горазд, Климент, Кирил, Методий, Наум и Сава, което представлява най-ранното групово изображение на светителите на Балканите. Още изображения има в страниците на прозореца на южната стена. Там са представени св. Зосим и св. Мария Египетска, а в дебелината на вратата към екзонартекса – св. Марина и св. Игнатий Богоносец.
През 1618 г. върху западната фасада, днес източна стена на екзонартекса, в патронната ниша е изобразена Богородица на трон. Цялата останала част от стената е била заета от композицията на Страшния съд. През 1644/6 г. на юг от входа, върху част от по-старата живопис, е добавен Царски Дейсис с фигурите на апостолите Петър и Павел.
В преобладаващата си част те са кирилски. Заедно с надписите от Добърско и Сеславци показват общи палеографски и езикови особености, което води до заключението, че пишещите/зографите са част от един общ екип. На няколко места изображенията са сигнирани на гръцки като в тези случаи почеркът е различен.
В литературата у нас живописта от наоса на църквата на Слимничкия манастир е приписвана на ателието на св. Пимен Зографски. Изказвани са предположения и за линотопския произход на майсторите (М. Машнич). В своя статия от 2015 г. дългогодишната изследователка на стенописите В. Поповска-Коробар след подробен иконографски и стилов анализ стига до заключението, че става въпрос за зографи, наети вероятно от Костур. Главният зограф, изпълнил част от фреските в наоса, според нея се е подписал като Илия върху иконата на Христос от Добърската църква и в ктиторския надпис в църквата „Св. Архангели Цяцяпа” в Костур (1622).
Св. Никита – наос на Слимничкия манастир,
Св. Никита – църквата на архонта Апостолакис, Костур,
Архангел Михаил – църквата на архонта Апостолакис, Костур
След направените проучвания в рамките на проекта най-убедително изглежда предположението, че единият от зографите, работили в наоса на Слимничкия манастир, е изпълнил година по-рано част от стенописите в църквата „Св. Богородица” на архонта Апостолакис в Костур (1605/6) и в още два храма в същия град („Св. Димитър Елеуса” (1608/9) и „Въведение Богородично Цяцяпа” (преди 1613/4)). Близка до работата на зографите от Слимничкия манастир е живописта на един от зографите, живописвал няколко църкви в нач. на XVII в. – „Успение Богородично” в Зерват (1605/6), „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат” в Добърско (1614) и църквата на Сеславския манастир (1616).
Що се отнася до стенописите в притвора на слимничката църква, то единият от зографите показва известна стилова близост с част от живописта в църквата „Св. Георги” във В. Търново (1616). Иконографски сходно е изображението на Богородица с Младенеца в нишата над входа към притвора в Слимничкия манастир с това върху южната фасада на Роженския манастир (1597).
Мария Колушева
Милюков, П. Християнския древности западной Македонии. – В: Известия Русскаго археологического института въ Константинополѣ, IV, С., 1899, 98-104.
Грозданов, Ц. Композициjата на Седмочислениците во живописот од XVII-XVIII век. –В: Зборник Филозофског факултета, Скопjе, 1979-1980, 161-176.
Миљковић-Пепек, П. Историските и иконографските проблеми на непроучената црква Св. Богородица од Слимничкиот манастир краj Преспанско езеро. – В: Зборник Филозофског факултета, Скопjе, 1979-1980, 177-208.
Николић, Ј. Теме посвећене Богородици у нартексу Богородичине цркве у Слимничком манастиру. – Зограф, 16, 1985, 66-71.
Поповска-Коробар, В. Към атрибуцията на стенописите в Слимничкия манастир и техните паралели в някои църкви в България. – Проблеми на изкуството, 2, 1997, 3-10.
Машниќ, М. Иконостасот от Слимничкиот манастир Света Богородица. – Македонско наследство, 5, Скопје, 1997, 89-105.
Bardzieva–Trajkovska, D., V. Trajkovski, P. Velkov. Church Holy Mother of God – Slivnica Monastery. Analysis and Initial Conservation of the Fresko Painting. Skopje, 2005.
Наос
Притвор
Екзонартекс
