Мисловщички манастир „Успение Богородично”
Мисловщичкият манастир „Успение Богородично” се намира на 12 км от град Трън, между селата Велиново и Филиповци. Разположен е в низината на скалиста местност, където преминава река Мисловщица.
Съхранените сведения, свързани с историята на манастира „Успение Богородично”, са твърде малко и се отнасят към периода от XIX до средата на XX в. Последните проучвания показват, че вероятно храмът е изграден и изписан в края на XV или началото на XVI в., а в средата на XIX в. е добавен притвор. В храма са съхранени няколко надписа, които дават информация за историята на манастира. Първият съобщава, че през 1893 г. църквата е посетена от йеромонах Максим. Той е издраскал графит върху стенописите на южната стена на храма. В него Максим пише, че е родом от с. Костуринци, споменава името на монах Арсений и отбелязва годината на своето посещение – 1893.
Днес на място е запазен още един надпис, разположен върху северната фасада на църквата над вратата. От него научаваме, че издигането на притвора на църквата в Мисловщичкия манастир се дължи на двама дарители – Дионисий (за когото не са съхранени никакви исторически сведения) и йеромонах Байкушев от Трън. Михаил Байкушев започва основен ремонт на манастирската църква, изгражда притвора на храма и манастирските постройки. Той умира в Мисловщичкия манастир през 1880 г. След неговата смърт управлението на манастира поемат йеромонах Герасим Цветков (от 1876 до 1894), свещеник Димитър Цветанов (1859-1899) и йеромонах Агатон (1899-1909). Последният игумен на манастира – йеромонах Методий Миланов Соколов управлява манастира от 1910 до 1960 г. От този период на място е съхранена каменна плоча, върху която е изписано името му, а с негово дарение през 1924 г. е изписан образът на Богородица Ширшая небес в апсидата.
Надпис върху северната фасада на църквата
Църквата на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” заема централно място в манастирския комплекс. Архитектурният тип е характерен за повечето паметници от Западна България. Тя е еднокорабна, с издължен наос и малък притвор, покрити с двускатен покрив. Наосът е с размери 5,60 х 3,50 м, изграден е от ломен камък, споен с хоросан, а в горната си част е изграден зъборед с три реда тухли. Сводът е полуцилиндричен. Притворът е изграден в средата на XIX в. от ломен камък, споен с хоросан, на места са използвани и тухли. Помещението е измазано с вар.
Слизане в Ада, детайл
В църквата е съхранена съвсем малко от живописта, украсявала храма. Голяма част от стенописите са свалени и днес се съхраняват в депата на Регионален исторически музей – Перник. Днес в храма са запазени фигурите на великите отци на Църквата от композицията Поклонение на жертвата в апсидата и малки фрагменти по южната и северната стена. Реконструкцията на иконографската програма показва, че в наоса са били поместени три регистъра – регистър със сцени от Великите Празници, регистър със светци в медальони и регистър с прави светци. Сред запазените фрагменти са съхранени и сцени, който не се срещат често в иконографската програма на църквите през поствизантийския период. Това са композициите Съмнението на Йосиф (кондак 3) от Богородичния акатист и две сцени, илюстриращи Чудесата Христови – Изцеление на слепия по рождение и Изцеление на болния от воднянка.
Кирилски.
Дейсис със светци, фрагмент от икона, Кратово, ХVІ в., Музей на Македония, Скопие
Последните проучвания на съхранените живописни фрагменти показват, че вероятно зографите, изпълнили стенописите са познавали и използвали модели, сходни с тези от манастира „Св. Прохор Пчински” (Сърбия, 1488/9), „Св. ап. Петър и Павел” в Орлица (България, 1491), „Св. Никола” в манастира Горняк (Сърбия, ок. 1490) и Дейсис със светци oт Кратово (Музей на Македония, XVI в.). Може да се допусне, че изписването на храма е станало в самия край на XV в. или началото на XVI в., по времето, когато са изпълнени останалите три църкви. Характерен белег за този художествен кръг е сходното представяне на позите и жестовете на фигурите.
В изброените паметници може да се разграничи стилът на няколко зографски екипа, което вероятно е причината в някои от композициите да се откриват общи иконографски особености, но и стилови различия.
Част от изследователите излагат мнението, че тези зографски екипи са получили своите художествени умения и познания в Кратово. През XIV и XV в. градът е известен с доброто си материално състояние, дължащо се на богатите рудници и обработката на метали. Но дали Кратово е художественият център, където са се обучавали тези зографи, е невъзможно да се твърди със сигурност поради липсата на преки податки за това.
Св. Кирил Александрийски от църквата на манастира „Св. Прохор Пчински”, църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица и Мисловщичкия манастир „Успение Богородично”
Поради лошото състояние на живописта, през 1979-1980 г. екип от Национален институт за недвижимо културно наследство взима решение част от стенописите от южната, северната и източната стена на църквата да бъдат аварийно свалени. Реставрационният екип е в състав: Аблена Мазакова, Боряна и Благой Дживджанови. Те реставрират свалените фрагменти и ги предават на съхранение в Регионален исторически музей – Перник, където се намират и днес.
Реставрираните стенописи се съхраняват в специално пригодени кутии и са в много добро състояние. Идеята на проекта, подготвен от Национален институт за недвижимо културно наследство, е Мисловщичкият манастир да бъде възстановен и реставриран. Поради тази причина през 1979-1980 г. са свалени само тази част от стенописите, която не би могла да се съхрани до цялостното му възстановяване.
През 2004 г. в Регионален исторически музей – Перник са депозирани и други фрагменти, които са в лошо състояние. Стенописите са свалени в началото на 90-те години и са пренесени в църквата „Св. Георги” в Брезник. Част от тях са загубени поради лошото им съхранение преди да постъпят в музея. Друга част са реставрирани през 2012 г. в катедра „Консервация и реставрация” на Националната художествена академия от Антония Ангелова, Борил Николов и Дана Златанова. Възстановените фрагменти са от южната стена на храма (фигурите на св. Петър Александрийски, св. Антоний Велики, св. Никола и св. Йоан Рилски) и днес са част от експозицията на Регионален исторически музей – Перник.
Майя Захариева
Грабар, А. Няколко средновековни паметници из Западна България. – ГНМ (1921), С., 1922, 289.
Миятев, К. Приноси към средновековната археология на българските земи. – ГНМ (1921), С., 1922, 280-281.
Димитрова, Д., З. Ганева, Д. Каменова. Мисловщицки манастир (принос към изучаването на софийските манастири). – Изкуство, 6, 1981, 18-23.
Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Пернишки окръг. С., 1983, 34-36.
Бакалова, Е., Л. Прашков, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, 178-179.
Илиев, Н. Мисловщичкият манастир св. Богородица. С., 2001.
Чолева-Димитрова, А. Селищни имена от Югозападна България. С., 2002, 147.
Ванев, И. Трансфериране на стенописи в българската реставрационна практика. Дисертация. С., 2007, 68.
