Църквата „Св. Спас” при Чебренския манастир, поглед от североизток
Църквата „Св. Спас” се намира в областта Мариово, на десния бряг на Черна Река и на 5,5 км от с. Зовик. Храмът е издигнат на около 500 м югоизточно от манастира „Св. Димитър”.
Някогашното село Чебрен днес не съществува и достъпът до църквата е възможен пеша от местността при с. Зовик или с високопроходим автомобил по черен път.
Днес манастирът представлява частично запазен сложен комплекс с католикон, жилищни и стопански сгради, училище и др., затворени от двор с висока каменна ограда с кули и арки. Археологическите разкопки, проведени през 1976-1978 г., доказват, че на това място е бил издигнат късноантичен град, който през средните векове (XI-XIV в.) носи името Чемрен. Негов наследник е някогашното село Чебрен. От храма на манастира „Св. Димитър” оригинално е само част от олтарното пространство, в което и днес личат следи от живопис, най-вероятно от ХV в.
Чебренският манастир „Св. Димитър”
Църквата „Св. Спас”, макар и не в двора на комплекса, е част от него. Нейното разположение, както и посвещението й, водят към хипотезата, че функцията й е била гробнична. Както посочва Георги Трайчев обаче, съществуват сведения, че привилигированите жители на областта Мариово във времето, когато Чебренският манастир вече е бил много влиятелен църковен център, тържествено пренесли икона „Св. Спас” в манастира и след това била издигната малката църква. Затова храмовият празник на манастира също бил Възнесение Христово, а не Димитровден.
Със сигурност може да се каже само, че ктиторският надпис от южната стена на църквата „Спас” – публикуван само частично от П. Милкович-Пепек, свидетелства за нейното издигане и/или изписване през 1532/1533 г. с дарителството на игумена Варлаам и йеромонасите Давид, Йоаким, Митрофан и Павел (?). В нечетливата част от надписа са посочени и други имена, като най-вероятно всички ктитори са били монаси в манастира.
План на църквата „Св. Спас”
Обновената преди няколко десетилетия църква на Чебренския манастир е построена в края на ХV – XVI в. върху останките на по-ранна средновековна църква, която пък е издигната на мястото на базилика от VI в. Късносредновековният манастир е почти изцяло разрушен през 1917-1918 г. по време на Първата световна война. Така от поствизантийската манастирска църква „Св. Димитър” е съхранена само част от олтарното пространство.
Тъй като е разположена извън манастира, църквата „Св. Спас” не е пострадала при военните действия. Тя е еднокорабна, едноапсидна, без притвор и с размери:7 х 4,4 м, с височина до края на мазилката 2,33 м и до най-високата точка на днешния двускатен покрив 4,3 м. Градежът е от ломени камъни. Оригиналното покритие на постройката е разрушено, но храмът не е бил полуцилиндрично засводен, както е по-обичайно, а е имал дървен таван и двускатен покрив. Входът на църквата е от запад, а вътрешността й се осветява само чрез прозорец на южната стена и малко апсидно прозорче. На западната фасада има патронна ниша.
Св. Георги, църква „Св. Спас”
Макар и не в добро състояние, живописта от единствения етап на изписване от 1532/1533 г. е запазена по четирите стени на църквата.
На източната стена са представени Богородица с Младенеца, Поклонение на жертвата (св. ВасилийВелики държи навит свитък), Благовещение, св. Стефан и св. Роман. В полетата, оформени северно и южно от апсидата, са изписани светците стълпници Симеон и Даниил.
Горният регистър на останалите три стени на църквата е зает от Великите празници, представени в редуциран вариант – само в 9 сцени, поради размерите на сградата. Нетипично за този тип малки църкви е изобразяването в отделни полета на фигурите на химнописците св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин, фланкиращи Успение Богородично на западната стена.
Долният пояс в северната и южната част на олтарното пространство включва Видението на св. Петър Александрийски с Арий в пастта на ада и фигурите на св. Спиридон Чудотворец и св. КирилАлександрийски. От двете страни на входа на западната стена са изписани архангел Михаил и св. Константин и Елена. Ниският регистър на южната и северната стени е посветен основно на Дейсиса с Христос Цар на царете и Богородица Царица и светци воини в благородническо облекло. В техните редици са поместени и образи на светци лечители, а на северната стена пред иконостаса са представени св. Атанасий и св. Никола.
Св. Георги, манастир Трескавец
Кирилски.
Открояват се почерците на двама зографи. Първият от тях, когото можем да наречем „главен”, е работил в олтарното пространство и по регистъра с цикъла на Великите празници. Много близка до неговия стил на работа се открива в монументалната живопис от костурския художествен кръг от края на ХV в. Друг, вторизограф е изписал фигурите в цял ръст по трите стени на наоса на „Св. Спас”. Негово дело или на много близък по стил майстор от същото ателие са и стенописите в параклиса „Св. Атанасий” в Кустохори – селище, намиращо се в района на град Верия в Северна Гърция.
Сградата е реставрирана и поддържана от Музея на Битоля и днес е в добро състояние. Стенописите, чиято реставрация предстои, са силно избледнели, тъй като след срутването на по-ранния покрив дълго време са били изложени пряко на атмосферните влияния. Въпреки това живописта заема и четирите стени на храма, като най-сериозните разрушения са в горната половина на най-високия регистър.
Цвета Кунева
Поклонение на жертвата, църква „Св. Спас” и църква „Св. Атанасий” в Кустохори, детайли
Трайчев, Г. Манастирите в Македония. С., 1933, 163-164.
Миљковић – Пепек, П. Црквата „Св. Спас” при Чебренскиот манастир. – Гласник на Институтот за национална история, І, бр. 2, 1957, 139-146.
Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македониjа. МАНУ, Скопjе, 1996, 145-148, сл. 23-24.
