Пътища на балканските зографи

Алински манастир, църква „Възнесение Христово“

Местоположение

Изглед към църквата от запад

Манастирът е трудно достъпен, намира се в склоновете на Плана планина, на 8 км северно от с. Алино, Самоковско и до него се стига по черен път, пеша или с джип, ако времето позволява.

Виж на картата

История

За ранната история на манастира не разполагаме с исторически извори. Църквата е изписана през 1626 г., което е споменато в ктиторския надпис в наоса на храма. Дарителите са от с. Алино и някои от имената им са известни от надписа: поп Златан, поп Стойчо, поп Вълко, йеромонах Елисей. Село Алино се споменава в турски документи от края на XVI в., но засега няма открити сведения от същия период, които да свидетелстват за съществуването на манастира.

Архитектура

Ктиторски надпис от западната стена на наоса

Храмът е малък, с размери около 8,0 х 4,0 метра и представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с полуцилиндричен свод, без притвор. Онова което я отличава от подобните й, издигани по нашите земи през ХVII в. църкви, е певницата от северната страна и архитектурното оформление на западната фасада, напомнящо анти. Църквата е била част от манастирски ансамбъл. Западно от нея, на около 120 м, допреди десетина години можеха да бъдат различени руините на жилищна сграда, изградена значително по-късно от храма. Днес на това място има нова постройка.

Стенописи

Стенописите в храма датират от 1626 г., като в интериора на църквата има един живописен слой. Технологичните проучвания и сравнителният стилов анализ показват,че стенописите са изпълнени от един екип зографи, работили едновременно в различните части на наоса. По-късна живопис има в патронната ниша на западната фасада на храма; тя датира от 1850 г., за което свидетелства ктиторски надпис под изображението на Христос Вседържител.

 

Част от композицията Причастие на апостолите и св. Йоан Златоуст в олтара

В програмата на най-сакралните части на храма – свода и олтара, са представени множество догматични образи на Христос. Върху свода са изобразени Христос Ветхий денми, обозначен като Саваот, Христос Емануил с епископски жезъл вместо с обичайния свитък в лявата ръка; Христос от композицията Възнесение е поместен в най-високата част на източната стена, над прозореца, като под него е изображението на Убруса, а Христос Ангел от Великия съвет е изписан непосредствено над апсидата. В конхата на апсидата виждаме Богородица Ширшая небес с ангели от двете ѝ страни, както и Причастие на апостолите и Поклонение на жертвата. Програмата на олтара се допълва от Благовещение и Гостоприемството на Авраам. Освен сцените по Великите празници и Страстите Христови, в наоса са представени и няколко композиции, свързани с чудесата на Христос след Възкресението: Преполовение, Христос изцелява слепи и  Христос изгаря плява на гумното на южната стена, както и Сватбата в Кана Галилейска на северната стена. Към фигурите на св. отци на Църквата, светците войни и лечители, съставителите на стенописната програма на алинския храм са включили и балканските преподобни св. Йоан Рилски, св. Йоаким Осоговски, св. Прохор Пшински.

 

Архангел Михаил от Алинския манастир  и от църквата „Св. Петка“ в с. Селник

Надписи

Кирилски и гръцки.

Паралели

Предателството на Юда от Алинския манастир и църквата в Селник, детайли

Македонската изследователка Миряна Машнич посочва в своя публикация, че една част от стенописите в църквата на Алинския манастир са изработени от зографа, създал декорацията в църквата „Св. Петка“ в с. Селник, Делчевско, на територията на РСеверна Македония, която датира от приблизително същото време. Тази атрибуция е убедителна и сравнението между двата паметника, стиловите сходства, както и аналогиите при епиграфския материал потвърждават това становище.

Върху стенописите в алинската църква са работили двама водещи майстора и техни помощници. В олтара и в пространството до певницата на северната стена и до прозореца на южната, е работил един зограф, докато стенописите от западната част на храма са дело на друг. Именно майсторът от западната половина на наоса в алинската църква е изписал и стенописите в църквата „Св. Петка“ в с. Селник, вероятно скоро след като е работил в Алино. Неговото име е запазено фрагментарно в ктиторския надпис на църквата „Св. Петка“, в който изцяло се е съхранило само фамилното име Комнов, а собственото име вероятно е Йован.

Св. Константин и св. Елена от Алинския манастир и от църквата в Селник

Маргарита Куюмджиева

 

Литература

Енчев-Видю, Ив. Халинският манастир. – Известия на Българския археологически институт 4, 1926-1927, 288-291.

Божков, А. Стенописите в Добърско и Алинския манастир от ХVII век. – Изкуство 1966, 5, 18-29.

Флорева, Е. Алинските стенописи. С., 1983.

Прашков, Л. Е. Бакалова, Ст. Бояджиев, Манастирите в България. С., 1992, 201-203.

Машниќ, М. Црквата во Селник и неjзините паралели во сликарството на Алинскиот манастир св. Спас. – Културно наследство 17-18, 1990-1991, Скопjе, 1994, 101-124.

Куюмджиев А., Б. Пенкова, Г. Геров, Е. Бакалова, И. Ванев, И. Гергова, М. Куюмджиева, Ц. Кунева, Ю. Бойчева. Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012 (автор на статията за паметника е М. Куюмджиева)

Василев, Ц. Текстовете на гръцки език от свитъците на пророци и светци в Алинския манастир „Св. Спас“. – Проблеми на изкуството, 3, 2014, 49–57.

Василев, Ц. Гръцкият език в църквите със смесени надписи от XVII век в България. С., 2017.

 

Галерия

error: Content is protected !!