Когато става дума за най-високите достижения в балканското изкуство от XVI век, като едни от най-представителните и талантливи негови представители, наред със зографите, произхождащи от остров Крит, трябва да бъдат откроени и майсторите от т. нар. Епирска школа.

Редица фактори обуславят появата на тези зографи в централната част на гръцките земи през първата четвърт на шестнадесетото столетие. По това време Османската империя се намира в най-големия си разцвет. При управлението на Сюлеман Великолепни (1520-1566) големите градове в гръцките земи просперират благодарение на предоставените им привилегии. Вселенската патриаршия съумява да извлече най-големи ползи от близостта си със султана и нейни представители от най-висок ранг издигат и поддържат големите и влиятелни монашески центрове, намиращи се на Света гора и Метеорите. С високопоставени в църковната йерархия членове на известни фамилии е свързано и издигането на редица църкви и манастири в Янина и околностите й. Като най-висша духовна институция църквата става проводник на една висока култура, а като нейни носители се открояват не само високообразованите ктитори, но и зографите, изпълнили стенописите в тези обители. За пръв път те са определени от големия гръцки изследовател Манолис Хадзидакис като майстори от „Тиванската школа”, тъй като в подписите си те отбелязват произхода си от град Тива в Беотия. По-късно Миртали Ахимасту-Потамиану предлага използването на определението „Епирска школа” заради концентрацията на произведенията им на територията на Епир. В литературата е възприето и обозначаването им като майстори от школата на Северозападна Гърция.

Става въпрос за няколко ателиета, в които част от зографите са известни с подписаните си творби, а друга част остават анонимни. За водещ майстор на школата е считан Франгос Кателанос, но освен подписа му, в който той отбелязва, че е родом от Тива, до нас не са достигнали други сведения за личността му. През XVIII в. Дионисий от Фурна в прочутата си „Ерминия на зографското изкуство” изразява възхищението си от майсторството на Кателанос и дава като пример за подражание уменията му в колоритно отношение. Братята йерей Георги и Франгос Кондарис подписват многократно делата си и от тях разбираме, че Георги (вероятно по-големият от двамата) е йерей и еклезиарх на Тива и Беотия, а след няколко години се подписва и като сакеларий на Тива, т.е. освен че упражнява зографската професия, той заема и висока длъжност в митрополията на града.

През епохата на късното средновековие Тива е един от големите градове на Балканите, който поддържа силни търговски връзки със Западна Европа. В края на XIX и началото на XX в. земетресения унищожават почти напълно историческото му наследство. Днес са разкрити останките на петнадесет храма в града и околностите му. Някои от тях пазят следи от живопис. Според изследователката им Х. Килаку тя може да бъде приписана, ако не на самите Георги и Франгос Кондарис, то поне на тяхното ателие. Не са разкрити по-ранни паметници, датиращи от времето преди първите изяви на тиванските зографи, т.е. от началото на XVI в. Това затруднява съществено изследванията и въпросът за произхода и формирането на „Епирската школа” остава все още неизяснен.

Изкуството, създавано от тези майстори, се основава преди всичко на Палеологовата традиция. Голяма част от иконографските модели, които те използват, са наследени от живописта от началото на XIV в. в паметници като манастирите Грачаница и Дечани в Сърбия, църквите „Св. Никита” в Чучер, близо до Скопие, „Св. Никола Орфанос” в Солун. Друг извор, от който черпят тези ателиета, е изкуството, създавано през XV в. на територията на Охридската архиепископия. Силно е и въздействието, което оказват върху тях иконните произведения на майсторите, работещи през XV и XVI в. на о-в Крит. Освен техните, майсторите от Епирската школа познават и произведенията на онези критяни, които от третото десетилетие на XVI в. насетне работят в континентална Гърция и чиито главен представител е знаменитият Теофан Батас. Стенописните ансамбли, които критските зографи и най-вече Теофан създават на Атон, оказват различно влияние върху представителите на Епирската школа. Докато при Франгос Кателанос е доловим стремежът му да се разграничи от моделите, използвани от критянина, то степента, в която тези модели са възприети от братята Кондарис, е значителна. Особено силно това се забелязва в късните им стенописни украси („Св. Никола Галатаки”). Западните заемки в творчеството на представителите на Епирската школа са ограничени и опосредствани – навлизат главно чрез критски икони от XV в. или са резултат от по-ранната им асимилация във византийското изкуство.

Що се отнася до стила, фигурите, които създават тези майстори, се отличават с елегантност и хармонични пропорции, жестовете и движенията им се характеризират с благородство и изтънченост. Моделировката на лицата е мека и пластична. При Кателанос мекотата на контурите и ограничаването на контраста между сянка и светлина са особено силно изразени и това го отличава както от работата на братята Кондарис, така и от критяните, работили на Атон. Композициите, които създават, са наситени с драматизъм, постигнат чрез раздвижените пози на множеството персонажи и сгъстената фантастична архитектура, препълваща задния план на сцените. В декоративно отношение отличителен белег на тиванските зографи са щукованите нимбове на светците, както и медальоните на гърдите им, изпълнени в същата техника.

Голяма част от произведенията на представителите на школата се намират на острова в езерото Памвотида в Янина, център на областта Епир. Една от творбите им са фреските на манастира „Св. Никола Филантропинон”, издигнат и изписан със средствата на игумена на обителта Йоасаф Филантропинос, член на известна фамилия, произхождаща от Константинопол, но тясно свързана с историята на града. Kтиторските надписи свидетелстват, че стенописите са изпълнени на два етапа – през 1542 г. с фрески е украсен наосът, а през 1560 г. трите помещения, които го обграждат (екзонартекси). Според изследователката на стенописите М. Ахимасту-Потамиану съществува още един, по-ранен етап на изписване, който датира вероятно от 1531/2 г., хипотеза, която макар и широко приета в научните среди, среща и своите опоненти. Никой от зографите, изпълнили фреските в обителта, не е оставил името си. Стенописите от 1542 г., или поне част от тях, могат да бъдат приписани на Франгос Кателанос, а тези от 1560 г. на братята Кондарис. Според проф. Потамиану най-ранните стенописи в наоса са изпълнени от неизвестен майстор, представител на същата школа.

Другият манастир на острова, обновен и изписан през 1543 г., е „Св. Никола Дилиу” (или Стратигопулу). Авторът на фреските е неизвестен, но е много близък до изпълнението на стенописите от наоса на Филантропините.

Третият манастир на острова, който частично е запазил украсата си вероятно от края на XVI в., е посветен също на св. Никола, но е познат повече като „Св. Богородица Елеуса” заради, чудотворна икона, която била почитана в него. В декорацията му е разпознаваем стилът на братята Кондарис. Последните са известни с още няколко стенописни произведения от региона на Янина – от църквата „Св. Димитър” във Велциста (след 1558 и преди 1568) и от главната църква на манастира „Преображение” (1568) в близост до същото селище.

Въпреки големия им талант, зографи от школата рядко са канени в монашеските центрове на Света гора и Метеорите, където изцяло доминират ателиетата на критските зографи. Изключенията се отнасят до стенописни украси, предприети по инициатива на монаси, свързани с Янина. Несъмнено такива са ктиторите на манастира Варлаам на Метеорите – монасите Нектарий и Теофан Апсарас, произхождащи от аристократична янинска фамилия. През 1548 г. те възлагат изписването на наоса на манастира на Франгос Кателанос, а през 1566 г. епископ Антониос де Вела, отново от фамилията Апсарас, поръчва изписването на фреските в притвора на двамата братя Кондарис. На Света гора единственото произведение на представител на школата е стенописната украса на параклиса „Св. Никола” на Великата Лавра (1560). Монахът Киприан, който ги финансира, не е известен от историческите извори, но би могъл да бъде отъждествен с монах със същото име, оставил подписа си в един кодекс от сбирката на Великата Лавра, датиращ от XVI в. В него Киприан съобщава, че произхожда от Мецово, селище, намиращо се близо до Янина. Фреските в параклиса са единственото подписано дело на Франгос Кателанос, въз основа на което на същия зограф са приписвани и други стенописни украси – в католиконите на манастирите Миртия в Етолия (1539) (изказвани са мнения, че стенописите са по-близки до изпълнението на анонимния зограф от манастира „Св. Никола Дилиу”), „Св. Никанор” (Заворда), близо до Гревена (ср. на XVI в.) и в църквата „Св. Богородица Расиотиса” в Костур (1553).

За високото реноме, с което се ползвали зографите Георги и Франгос Кондарис, говори наемането им от най-високопоставеното лице в църковната йерархия – вселенския патриарх Йоасаф II, наричан Великолепни. Родом от Крапси, източно от Янина, през 1563 г. той ангажира двамата братя за изписването на църквата „Св. Никола” в същото селище. Ателието на същите майстори работи и в манастирски обители, извън региона на Янина: в католикона на „Св. Никола Галатаки” на о-в Евбея (1586), притвора на манастира „Св. Мелетий” в Китеронас, Беотия (кр. на XVI в.), „Св. Георги” в Малесина, Фтиотида (кр. на XVI в.).

В края на века и през цялото седемнадесето столетие изкуството, създавано от представителите на школата, служи като модел за много от зографите, работещи на територията на Епир (например част от линотопските зографи), включително и в онази част от областта, която днес се намира в Албания. Влиянието им се разпростира и в земите на Централна Гърция (някои от паметниците в Агия, Тесалия) и Пелопонес (зографите от фамилията Какавас). Техни модели са част от репертоара на зографи, работили по българските земи – например в църквата в Струпец, в Прибой, някои от арбанашките паметници от средата на XVII в.

Мария Колушева

 

Литература

Γούναρης, Γ. Οι τοιχογραφίες των Αγίων Αποστόλων και της Παναγίας Ρασιώτησσας στην Καστοριά. Συμβολή στη μελέτη της μεταβυζαντινής ζωγραφικής (διδακτορική διατριβή). Θεσσαλονίκη, 1978.

Stavropoulou-Makri, А. Les peintures murales de l’église de la Transfiguration à Veltsista (1568) en Epire et l’atelier des peintres Kondaris. Ιωάννινα, 1989.

Αχειμάστου-Ποταμιάνου, Μ. Ζητήματα μνημειακής ζωγραφικής του 16^ου αιώνα. Η τοπική ηπειρωτική σχολή. – ΔΧΑΕ, 16, Αθήνα, 1992, 13-32. 

Γαρίδης, Μ., Α. Παλιούρας. Μοναστήρια Νησού Ιωαννίνων. Ζωγραφική. Ιωάννινα, 1993.

Κανάρη, Τ. Η επίδραση της κρητικής τέχνης στη ζωγραφική του νάρθηκα και του παρεκκλησίου του Καθολικού της Μονής Γαλατάκη. Εργαστήριο Γεωργίου και Φράγκου Κονταρή, 1586. – In: Αρχείον Ευβοϊκών Μελετών, 32, Αθήνα, 1996-1997, 155-174.

Semoglou, A. Le décor mural de la chapelle athonite de Saint-Nicolas (1560). Application d’un nouveau langage pictural par le peintre thébain Frangos Catellanos. Villeneuve d’Ascq, 1999.

Μοναστήρια Νήσου Ιωαννίων. Πρακτικά συμποσίου. Γενική εποπτεία Μ. Γαρίδης – Α. Παλιούρας. Ιωάννινα, 1999.

Κοιλάκου, Χ. Επισήμανση τοιχογραφιών του εργαστηρίου των θηβαίων ζωγράφων Γεωργίου και Φράγκου Κονταρή στην περιοχή της γενέτειράς τους. – ΔΧΑΕ, ΚΒ, Αθήνα, 2001, 191-208.

Σέμογλου, Α. Ο εντοίχιος διάκοσμος του καθολικού της Μονής Μυρτιάς στην Αιτωλία (φάση του 1539) και η θέση του στη ζωγραφική του Α’μισού του 16^ου αιώνα. – Εγνατία, 6, Θεσσαλονίκη, 2001-2002, 185-238.

Kanari, T. Les peintures du Catholicon du Monastere de Galataki en Eubee, 1586. Le Narthex et la Chapelle de Saint-Jean-le-Precurseur. Athènes, 2003.

Αχειμάστου-Ποταμιάνου, Μ. Οι τοιχογραφίες της μονής των Φιλανθρωπηνών στο νησί των Ιωαννίνων. Αθήνα, 2004.