Църквата е гробищна и е разположена близо до входа на селището. Архитектурата й следва плана на малките еднокорабни, едноапсидни църкви с полуцилиндричен свод. Построена е вероятно в кр. на XVI – нач. на XVII в. По-късно през XIX и нач. на XX в. е разширена на запад.

Стенописите в олтара и наоса са датирани най-общо през XVII в. Липсват исторически сведения за църквата, а ктиторският надпис, който вероятно се е намирал върху западната стена на наоса, е унищожен при разширяването на наоса през XIX в.

В зенита на свода са представени различни хипостаси на Христос, Възнесение и Преображение Христово, фланкирани от север и от юг от образите на пророци. В олтара са поместени обичайните за това пространство изображения с литургичен и евхаристиен смисъл. В най-горния регистър на наоса са разположени сцени на Великите празници, а в зоната под него епизоди от Страстния цикъл. Следващите два регистъра са заети от образите на светци в медальони и в цял ръст. Пред олтара, върху северната стена, е представен Деисис.

Надписите са кирилски.

 

Мария Колушева

Литература

Пенкова, Б. „Успение Богородично”, Прибой. – В: Корпус на стенописите от XVII век в България. София, 2012, 203-205.