Църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица
Метохът „Орлица” е разположен на около 2,5 км източно от град Рила и на 18 км от Рилския манастир.
Метохът „Орлица” и неговата история са пряко свързани с Рилския манастир, който е едно от най-важните православни средища в България. Изследователите отнасят създаването на метоха към XIV в., когато протосеваст Хрельо създава Рилския манастир. За това свидетелства грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г., където „Орлица” се споменава. Това показва, че вероятно тогава е била изградена и църквата.
В нея са съхранени два надписа, които предизвикват редица спорове в научните изследвания. Първият е разположен на източната стена на притвора и гласи, че храмът е издигнат в 1478-1479 г. Вторият – от западната стена на наоса, съобщава, че храмът е изграден по времето на игумен Давид, а по-късно е изписан с даренията на епископ Яков по времето на игумен Теоктист в 1491 г. Надписите не са съхранени в първоначалния си вид и по тях са нанесени редица поправки през XIX-XX в.
Според част от изследователите, църквата „Св. ап. Петър и Павел” е изградена през 1469 г., когато мощите на св. Йоан Рилски са пренесени от Велико Търново в Рилския манастир. Съхраненият възпоменателен надпис, в който е посочена годината 1478, кара друга част от учените да приемат хипотезата, че в 1469 г. е построена сградата, а в 1478 г. по нея са извършени някои поправки.
Последните проучвания сочат, че през 1478 г. църквата е частично изписана, а не изградена наново. Това твърдение се базира на гръцки вариант на надписа, съхранен в преписки на Неофит Рилски. Според него надписът от източната стена на притвора, който определя годината на изграждане 1478 г., е преправен през първата половина на XX в. Вторият надпис от западната стена в наоса показва, че през 1491 г. църквата „Св. ап. Петър и Павел” е цялостно изписана.
В следващите столетия метохът „Орлица” търпи редица промени и реконструкции, за да достигне днешния си вид. През 1862 г. е изградена открита нартика към църквата и е добавен чардак към магерницата. В 1863 г. Никола Образописов изписва цялостно източната и северната стени на притвора и частично долните регистри на източната и западните стени в наоса. Съхранените исторически сведения показват, че през XIV-XV в. метохът е бил значително по-малък от съхранените днес сгради. В този период той е включвал магерница, монашеско крило, малък двор и църква.
Сградата спада към най-разпространения за периода архитектурен тип на малката еднокорабна църква с една апсида (наос 3,80 м, височина 3,60 м). През 1862 г. е изградена открита нартика към храма.
Живописта от края на XV в. е съхранена на източната и западната стени. Голяма част от нея е покрита с късен живописен слой от периода на Възраждането (1863).
Съхранените композиции са осем, разположени на източната и западната стени на храма. На източната стена са поместени сцените Петдесетница, Неверието на Тома и Благовещение. Композицията Благовещение е представена традиционно за православното изкуство от двете страни на апсидата – в северната част е изписан архангел Гавриил, а в южната – фигурата на Богородица. В конхата на апсидата са изобразени Богородица Оранта, архангел Михаил и архангел Гавриил, а в най-ниския регистър са поместени великите църковни отци св. Кирил Александрийски, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Никола, св. Атанасий Велики и неизвестен светец, чиито образи съставят композицията Поклонение на жертвата.
Останалите съхранени композиции се намират на западната стена – Възнесение, Успение Богородично и Преображение Христово.
Кирилски.
Последните проучвания на съхранените живописни фрагменти показват, че вероятно зографите, изпълнили стенописите в метоха „Орлица”, са познавали и използвали модели, сходни с тези от манастира „Св. Прохор Пчински” (Сърбия, 1488/9), църквата на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” (кр. на. XV – нач. на XVI в.) и „Св. Никола” в манастира „Горняк” (Сърбия, ок. 1490).
За съжаление, стенописта в разглежданите паметници е съхранена частично, което не позволява пълноценен иконографски и стилов сравнителен анализ. Затова ще представим няколко характерни примера от запазените сцени и образи, които красноречиво говорят за връзка между зографите.
Св. Йоан Златоуст от композицията Поклонение на жертвата от църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха Орлица и църквата „Св. Прохор Пчински”.
Фигурите на св. Йоан Златоуст от „Св. Прохор Пчински” и метоха „Орлица” притежават общи особености в изписването на ликовете и облеклото. По сходен начин са разработени и нимбовете, и отделните елементи на архиерейските одежди. Общи моменти при поместването и изграждането на фигурите трябва да отчетем и при групата на апостолите от сцената Възнесение Христово в църквите „Св. Прохор Пчински” и „Св. ап. Петър и Павел” в метоха „Орлица”, както и ангелът, изписан в конхата на апсидата на църквата „Св. ап. Петър и Павел” в метоха „Орлица” и композицията Кръщение в „Св. Никола” в Горняк.
Детайл от композицията Възнесение Христово от църква „Св. Прохор Пчински“ и църква „Св. ап. Петър и Павел“ в метоха Орлица.
Наред с изброените примери и техните общи иконографски и стилови прилики, би могло се обърне внимание и на подхода при изграждането на фигурите и лицата, разработването на втория план.
Исус Христос от църквата „Св. Никола” в Горняк, църквата на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” и манастира „Св. Прохор Пчински”.
В четирите църкви може да се разграничи стилът на различни зографски екипи. Вероятно това е причината в някои от композициите да се открият общи иконографски особености, но и стилови различия при визуализирането на евангелския текст.
Изложените примери представят най-отчетливите иконографски и стилови сходства в разглежданите паметници, но в същото време съществуват и редица разлики. Те се състоят в подбора на композициите, изграждането на някои от фигурите, при надписите, обозначаващи сцените и текстовете на свитъците.
Майя Захариева
Прашков, Л. Ценен паметник на нашето изкуство. – Изкуство, 3, 1961, 26-29.
Божков, А. Стенописите в църквата от метоха „Орлица“. – Изкуство, 2, 1964, 25-31.
Тулешков, Н. Строителна история на рилския метох Орлица (XIV-XIX в.). – Векове, 1, 1981, 71.
Subotić, G. La peinture des Saints-Pierre-et Paul a Orlica et son cercle stylistique. – Sixieme congres international d’etudes du Sud-Est europeen. Resumes des communications. Litterature. Ethnologie. Droit. Arts. Tables rondes. Sofia, 1989, 201-202.
Иванов, И. Проблемът за консервацията на стенописите в църквата „Св. Петър и Павел“ при метоха „Орлица“. – Известия на музеите от южна България. XXI, 1995, 261-288.
Куюмджиев, А., Е. Мутафов, Кога е изградена и изписана църквата при метоха „Орлица“. – Проблеми на изкуството, 1, 2007, 25 – 34.
Куюмджиев, А. Стенописите в главната църква на Рилския манастир. С., 2015.
