Манастирът се намира в областта Фрушка гора, недалеч от град Ириг. В църковно-административно отношение принадлежи към Сремска епархия на Сръбската православна църквва. Заедно с манастира Крушедол е един от най-значимите сред т.нар. фрушкогорски манастири.
Макар че няма сигурни данни, предполага се, че манастирът е основан в края на ХV в., за което говорят археологическите останки от първоначалната църква и други манастирски сгради. През 1555 г. в старата църква на Ново Хопово били донесени мощи на св. Теодор Тирон, които издигнали значението на манастира сред останалите манастири на Фрушка гора. През 1576 г. Лацко и Марко Јовшич от Горни Ковин издигнали новата църква на св. Никола, един от най-представителните храмове по тези земи от годините след обновяването на Печката патриаршия.
Манастирската църква е свързана със сръбската моравска традиция. Наосът има триконхален план с висок купол, от запад е добавен обширен притвор. Куполът се издига върху четири масивни стълба. Екстериорът на църквата е подчертано декоративен с редица особености. Уникален е барабанът на купола, който дванадесетостенен, опасан от 12 свободностоящи колонки, които поддържат стрехата на покрива. Фасадите са разделени хоризонтално на две половини от тесен корниз, като в горната част са разположени плитки декоративни ниши, разделени от пиластри. Притворът е почти квадратен, покрит с надлъжен свод. В горните части на четирите стени са разположени плитки аркирани ниши, стъпили върху масивни конзоли. Първоначално е имало два входа – от север и от запад. Северният вход е бил зазидан преди изписването на притвора, а западният е бил разширен по-късно, като са разрушени околните стенописи.
Наосът е бил изписан едва през 1608 г. През 1654 г. е украсен със стенописи и притворът. Живописта в наоса и притвора е независима като програма, иконография и стил.
Стенописите в наоса са изпълнили през 1608 г. пътуващи зографи, начело със зограф Митрофан, както става ясно от ктиторския надпис, който се намирал на западната стена на наоса над вратата, но е бил унищожен при нейното разширяване през ХVІІІ в. Внушителните размери на църквата позволяват развитието на богата стенописна програма. Програмата отговаря на традиционното разпределие в кръстокуполен храм – в купола – Христос Вседържител, в барабана – пророци, в пандантивите – евангелистите. В конхата на апсидата е изобразена монументална Богородица с Младенеца на трон, по-долу – Причастието на апостолите и Поклонението на жертвата. По стените, в конхите и сводовете са разположени многобройни сцени от Христологичния цикъл, сцени от Богородичния живот, старозаветни теми. В долните регистри – светци в цял ръст и в медальони. Някои автори виждат в иконографската програма на наоса атонско влияние, особено в присъствието на сцени като Издигане на Честния кръст, Неделя на православието, Св. Игнатий Богоносец и лъвовете, които са много редки в сръбските паметници.
Притворът е изписан близо половин век след наоса. Стенописите върху билото на свода не са се запазили. Върху склоновете на свода са изобразени Мъченичествата на апостолите. Под тях в аркираните ниши (по три на всяка стена) са разположени (по две във всяка ниша) сцените от цикъла на Богородичния акатист. В полетата под тях са поместени 12 новозаветни композиции, илюстриращи неделите на Цветния триод. Следващият регистър е зает от по 11 образа на мъченици в медальони на всяка стена. Следва пояс с прави фигури на прочути монаси – по 13 върху всяка стена. Най-долу, над висок цокъл, са изобразени светци в цял ръст – светци войни и сръбски владетели върху западната стена.
Кирилски.
Въпреки че съществуват редица публикации за църквата и нейните стенописи, все още няма ясно мнение за произхода на техните създатели. Воислав Джурич изказва мнението, че преди да изпишат наоса на Ново Хопово, зографите са изписали католикона на манастира Пива (1604-1606). В сръбските публикации авторството на стенописите в наоса и в притвора се приписва на гръцки зографи, дошли от Атон. В по-новите публикации те се свързват с дейността на зографите от Линотопи и селищата в планината Грамос. Цялостното проучване на стенописите от главната църква на манастира Ново Хопово предстои.
Бисерка Пенкова
Ђурић, В. Иконе из Југославије. Београд, 1961.
Давидов, Д. Хопово. Београд-Нови Сад, 1964.
Петковић, Ср. Зидно сликарство на подручју Пећке патријаршије: 1557-1614. Нови Сад, 1965.
Petkovič, Sr. Cretan Influence on the Serbian Paintings and Woodcuts of the 16th and 17th centuries. – In: Mίλτος Γαρίδης (1926-1996). Αφιέρωμα II. Ιωάννινα, 2003, 565-580.
Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous domination étrangère. Athènes, 1989.
Петковић, Ср. Српска уметност у ХVІ и ХVІІ веку. Београд, 1995.
Матић, В. Манастир Старо и Ново Хопово. Нови Сад, 2007.
Τσάμπουρας, Θ. Τα καλλιτεχνικά εργαστήρια από την περιοχή του Γράμμου κατά τον 16ο και 17ο αιώνα. Ζωγράφοι από το Λινοτόπι, την Γράμμοστα, τη Ζέρμα και το Μπουρμπουτσικό. Θεσσαλονίκη, 2013 (непубликувана докторска дисертация), 355-362.
Гугољ, Б. Манастир Ново Хопово: Историја и архитектура. Докторска дисертација. Универзитет у Београду. Филозофски факултут. Отделење за историју уметности. Београд, 2014.
Стенописи от наоса
Стенописи от притвора
