Няколко групи зографи произхождат от района на планината Грамос и работят в широк географски ареал през XVI и XVII в., като отглас от тяхното изкуство е ясно доловим и в началото на XVIII в. Понастоящем изследователите са разграничили повече от двадесет майстори от селата Линотопи, Зерма, Грамоста и повече от сто произведения – стенописни ансамбли, икони, дърворезби, които са се запазили главно на територията на днешните Гърция, Албания и Македония. Работата на тези зографи все още не е изследвана систематично, тъй като специалистите обръщат по-задълбочено внимание на този материал в последните десетилетия. В публикациите до момента се срещат противоречия в атрибуирането на живописта в отделни паметници към един или друг известен по име зограф от тези селища, все още редица свързани с въпроса стенописи и икони не са проучени и публикувани, но все пак могат да се очертая някои основни аспекти и значими за художествения живот на Балканите фигури.

Майсторите от населените места в планината Грамос са от селски произход, организирани са най-често в семейни ателиета и пътуват от църква на църква, упражнявайки занаята си. Основната разлика между тях и добре познатите семейни зографски екипи от XVI в., като тези на Теофан и синовете му или на братята Кондарис, е градският произход на последните, поради който те се отличават с различно, естествено по-високо образование и съответно обучение в една среда с по-високи художествени вкусове и изисквания. Зографите от Линотопи и Грамоста научават занаята в семейството, техните познания се предават в по-ограничения кръг на фамилията, при което живописта се разглежда като един начин на препитание и занаят, чиято практика изисква някакви специални способности, но не може да се съпоставя с върховете на изкуството от XVI в. Като цяло липсва и последователност в работата на зографите от различните семейни сдружения от двете селища – те се различават по умения и стилови предпочитания. От друга страна, в някои случаи са налице сходства в работата на отделни зографски екипи от Грамоста и Линотопи, които показват взаимни влияния и връзки.

В случаите, когато са подписвали работите си, тези майстори често споменават и откъде са дошли. Всъщност днес нямаше да се знае почти нищо за историята на населените места в планината Грамос, ако не бяха посветителските надписи, запазени в църквите, където са работили тези майстори. Село Грамоста днес е много слабо населено, а Линотопи не съществува, неговите руини са разположени в северното подножие на планината Грамос, на десния бряг на река Бистрица. Районът на тези населени места попадал под юрисдикцията на митрополитския център град Костур. Предполага се, че те са основани скоро след турското завладяване, когато християнското население търси убежище в планините. Първоначално са влашки селища, като през XVII-ти и XVIII-ти в. се наблюдава голям просперитет, от това време има данни и за съществуването на училище в Линотопи. Селището трябва да е съществувало преди 1570 г., годината, в която в църквата в с. Палатиция до град Верия се е подписал зографът Николаос от Линотопи. През 70те г. на XVIII в. множество села в региона са били ограбвани и опустошавани, между тях и Грамоста и Линотопи, и след тези катаклизми животът по тези места вече не се съвзема в предишните параметри.

От запазената в надписите върху стенописи и икони информация може да се възстанови една картина, която показва, че през периода XVI – XVIII в. зографите от Грамоста и Линотопи развиват оживена художествена дейност. Според исторически източници и според подписани произведения, освен със създаването на стенописи, те са били ангажирани и с художествената обработка на злато и сребро, с изписване и позлатяване на икони и с църковна дърворезба. Нерядко те са били наемани за създаването на иконите за определен храм, както и за неговата стенописна украса, едновременно или няколко години след това. Работата на тези зографи се отличава с еклектичност, тя показва познаване на иконографските решения на критяните, на продукцията в Костур и региона, както и по-осезаемо влияние на живописта на Епирската школа в лицето на Франгос Кателанос и братята Кондарис, но всичко това на основата на един по-примитивен подход към изграждане на формата, при който преобладава значението на линията. Изглежда способностите да се предаде обем са по-ограничени, налице е и известно огрубяване при опита да се предаде движението на фигурите, което води до впечатление за недодяланост. Като цяло специалистите смятат, че това направление се отличава с консервативност и по-голяма близост до живописта като занаят. И възможностите, и стремежите на тези зографи изглежда вече се отличават от високите постижения на изкуството, които се свързват с имената на майсторите от XVI в., като Теофан Критянина, Франгос Кателанос и братята Кондарис или зограф Онуфрий. Освен че са нееднородни като стил, по-слабите представители сред линотопските майстори допускат диспропорции, асиметрии в композициите, липса на пластичност във фигурите.

Сред водещите зографи на Охридската архиепископия през втората четвърт на XVI в. е Йоан Теодоров от Грамоста. Неговото най-значимо подписано дело, съхранило се до днес, са стенописите в църквата „Св. Никола“ в Топличкия манастир, изписани на два пъти в периода 1534-37 г. Забележителни са и иконите, изпълнени от него за същия манастир през 1543 г. Изследователите проследяват влиянието на Йоан Теодоров през следващите три десетилетия, когато негови последователи оставят множество иконописни и стенописни творби с близки до неговата работа характеристики в региона на Охрид, Струга и Скопие, като между тях са и стенописите в нартекса на манастирската църква „Св. Андрей“ на р. Треска (1559/60), в църквата „Св. Атанасий“ в с. Шишево (1565), църквата „Св. Спас“ в Добри Дол (1576) и др.

От Грамоста произхождат и зографите Михаил и Константин, които работят през 1603/4 г. в католикона на манастира „Успение Богородично“ Дивровуни до с. Диври в Източна Албания. В литературата са изказвани предположения, че същите зографи са автори на стенописи и в някои от църквите в Несебър, но по-внимателният преглед на тези паметници in situ показва, че по-вероятно те не са създадени от един и същ зографски екип. При това обаче съществуват множество сходства, които говорят за принадлежност към една обща традиция. От втората четвърт на XVII в. са се съхранили имената и на други зографи от Грамоста: Димитриос и сина му Йоанис Скутарис, подписали се в църквата „Св. Апостоли“ Моливдоскепастос (1645), област Янина, както и братята Димитриос и Георгиос от Грамоста.

Най-ранният известен днес представител на зографите от с. Линотопи – Николаос, е оставил името си в стенописите в църквата „Св. Димитър“ в с. Палатиция (1570), недалеч от Верия. Има наблюдения от страна на специалистите, че в работата си този зограф е бил повлиян и от наследството на Йоан Теодоров от Грамоста. Николаос не се е формирал като живописец в Линотопи – предполага се, че преди това е работил в днешна Сърбия или РСеверна Македония. Сред основанията за подобно мнение е и включването в стенописната програма на църквата в Палатиция на двама светци – св. Сава Сръбски и св. Георги Кратовски, които са особено почитани на територията на Печката патриаршия и не са характерни за гръцката живопис от това време. В изследванията е изказвана и хипотезата, че Николаос, освен ръководител на екипа, работил в Палатиция, е и родоначалник на фамилия зографи в Линотопи, неслучайно същото име се повтаря често в следващите поколения зографи от това населено място.

Сред майсторите, произхождащи от с. Линотопи, особено популярни и търсени за поръчки от своите съвременници са зографите Михаил и неговият син Константин. В рамките на година и няколко месеца през 1619-1620 г. Михаил и Константин изпълняват два стенописни ансамбъла недалеч от Янина: църквата „Св. Никола“ в с. Вица и църквата „Св. Мина“ в с. Монодендри. От тяхната работа в тези два храма се вижда, че те предпочитат да използват моделите на „Епирската школа“. Сходно например е разположението на образа на Христос Пантократор в свода, обкръжен от множество медальони с ангели и образите на четиримата евангелисти, представянето на св. Лука как изписва икона на Богородица, един друг детайл, характерен за Епирската школа. Повтарят се схеми и мотиви в много от сцените в Христологичния цикъл, например Съдът на Анна и Кайяфа, Оплакване и полагане в гроба, Жените мироносици на гроба Господен, Слизане в ада и др. В техния репертоар присъства и друга характерна за това направление от XVI в. композиция – Небесна литургия, макар и без елегантния ритъм на фигурите от предходното столетие. Друг момент, който тези линотопски зографи продължават в духа на Епирската школа са релефните нимбове около образите на някои от светците. Михаил и синът му Константин работят малко по-късно и на територията на стария Северен Епир, днешна Южна Албания и особено в областта на епископията на Дринуполис – Дрополи. Те са много продуктивни, като между 1617 и 1653 г. работят в шест паметници с мащабни програми, чрез които днес се виждат тогавашните тенденции в живописта в региона, предпочитанията на зографите, както и вкусовете на местната общност.

Друго художествено равнище отразяват стенописите в църквата „Св. Атанасий“ в с. Рилево, в района на Прилеп, РСеверна Македония. Стенописите датират от 1627 г. и са дело на друг линотопски зограф – Йоанис, като това е един от примерите за работа на линотопски зограф в негръцка среда. Живописта на този линотопчанин обаче се отличава с много слабости в рисунъка и техниката.

Сред по-талантливите и способни майстори, наред със зографите Михаил и Константин, се нарежда и Николаос от Линотопи. Той е много продуктивен зограф, като негова знакова работа са стенописите в манастира „Преображение Христово“ в Дриовуно, в района на Козани създадени през 1652 г. Католиконът на манастира е построен през 1592 г., но изписан едва 60 г. по-късно със средствата на монаси и миряни, както личи от ктиторския надпис. В този стенописен ансамбъл зографът е в зрялата фаза на своето творчество и тук проличават неговите високи възможности и богатият репертоар от теми и образи, които владее. Осезаема е връзката с критската живопис, както и с работата на Михаил и Константин и с Епирската школа в разпределението на образите. Виждаме сходен образ на Христос Пантократор, характерния вариант на евангелист Лука като иконописец, типичната композиция на Разпятие Христово, както и на сцената Избиването на младенците. Николаос е сред малцината линотопски зографи, в чиято работа са налице влияния от западната живопис. Специалистите отбелязват например формата на трона на Богородица в сцената Благовещение, или сцената Бичуването на Христос, която е директно свързана с образци от западната печатна продукция от предходното столетие  – нейн образец е гравюрата Бичуването на Христос на Израел ван Мекенем (1445-1503). По западен маниер е изобразено Възкресението на Христос, а отглас от принципите на западната гравюра се наблюдава и в Мъчението на св. Севастиян.

На линотопския зограф Николаос или на неговото ателие се приписват и няколко стенописни ансамбъла в други региони на Балканите, като сред примерите са част от стенописите на католикона на манастира Ново Хопово в Сърбия, както и един паметник на наша територия – църквата „Св. Атанасий“ в Арбанаси. За произхода на зографите, които са изписали стенописите от 1667 г. в църквата в Арбанаси са изказвани различни предположения досега: Георги Геров смята, че те идват от Атон, Светозара Ръцева, която издаде монография за църквата, ги свърза с епирската школа. На този етап от работата по проекта може да се отбележи, че някои сходства с работата на Николаос от Линотопи са наистина налице, но въпросът за по-точната атрибуция на тези стенописи все още се нуждае от допълнително изследване. Необходимо е и по-задълбочено проучване, което да анализира връзките на продукцията на майсторите от Грамоста и Линотопи със стенописите в други арбанашки църкви, и то предстои да бъде направено на основата на събрания в настоящия научен проект материал.

Маргарита Куюмджиева

 

Литература

Tούρτα, Α. Οι ναοί του Αγίου Νικολάου στη Βίτσα και του Αγίου Μηνά στο Μονοδένδρι. Προσέγγιση στο έργο των ζωγράφων από το Λινοτόπι. Αθήνα, 1991.

Tourta, А. The Painters from Linotopi (Greece) and the Serbian Church. – Zbornik Matice srpske za likovne umetnosti 27-28 (1994), Novi Sad, 1994, 319-325.

Tούρτα, Α. Εικόνες ζωγράφων από το Λινοτόπι (16ος-17ος αιώνας). Νέα στοιχεία και διαπιστώσεις για τη δραστηριότητά τους. – Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρίας (2001), 341-356.

Giakoumis, K. The Activity of the Painters from Linotop in the Regions of the Orthodox Church of Albania. – In: 2000 Years Church Art and Culture in Albania, eds. P. Thomo, G. Bushaka, Tirana, 2005, 229-257.

Τσάμπουρας, Θ. Το έργο του ζωγράφου Νικολάου από το Λινοτόπι στο καθολικό της Μονής Μεταμορφώσεως Δρυοβούνου. Θεσσαλονίκη, 2005.

Поповска-Коробар, В. Зографи од кругот на Јован Теодоров од Грамоста околу средината на XVI век. – В: На траговима Војислава Ј. Ђурића, Зборник радова са научног скупа одржаног у Београду 16-21. октобра. Београд, 2011, 313-324.

Τσάμπουρας, Θ. Τα καλλιτεχνικά εργαστήρια από την περιοχή του Γράμμου κατά τον 16ο και 17ο αιώνα. Ζωγράφοι από το Λινοτόπι, το Γράμμο, τη Ζέρμα και το Μπομποτσικό. PhD thesis. Θεσσαλονίκη, 2013.