Изглед към купола
Манастирът се намира на 3 км северозападно от с. Дриовуно, област Кожани. Главната църква е единствената сграда на манастирската обител, оцеляла до днес – останалите постройки са нови.
Църквата е кръстокуполна, като куполът й се поддържа от два стълба от изток и две колони от запад. Страничните помещения на олтара (протезисът и диакониконът) са покрити от слепи куполи. От запад наосът е удължен с още едно пространство, покрито от голям сляп купол, по-нисък от централния. Има просторен притвор, покрит отново от сляп купол.
Според ктиторския надпис върху западната стена на наоса, храмът е издигнат през 1592 г. и е изписан през 1652 г. В края на надписа, с по-малки букви, е оставил името си авторът на стенописите – зограф Никола от Линотопи. Едновременно с наоса е изписана и патронната ниша от западната фасада на притвора (днес източна стена на новопостроения екзонартекс). Фреските в притвора датират от 1808 г.
Част от стенописите в наоса
Стенописната програма е изключително богата и много добре обмислена. В олтара са поместени освен обичайните теми и по-редки изображения. В бемата е разположен пълен цикъл от сцени на Поствъзкресните явявания на Христос и 7 сцени на Христовите чудеса и деяния. В протезиса е представен разширен вариант на тропара „Горе на трона и долу в гроба”, а в диаконикона – богородичното песнопение „О тебе радуется”. В централния купол е изобразен Христос Пантократор, а барабанът под него е разделен на няколко зони с изображенията на небесни сили, пророци, както и Божествената литургия. В центъра на слепия купол в западната част на наоса е представена композицията „Свише пророци” заедно със сцени от Богородичния Акатист.
Св. Константин, св. Елена и св. Мина Каликелад
Циклите на Великите празници, Страстите, Чудесата и деянията, степенувани по важност, протичат по всички стени на наоса. Към тях са добавени много сцени от Стария завет, предобрази на св. Богородица, житиен цикъл на св. Йоан Кръстител и т.н. Най-долният регистър е зает от образите на светци в цял ръст.
Стенописите са запазени изцяло и наскоро са реставрирани. При някои образи има надживописвания.
Мария Колушева