Местоположение
Манастирската църква „Св. Петка” се намира на около 2 км източно от с. Брайчино, община Ресен в Република Македония. Селото е разположено до източния бряг на Преспанското езеро, близо до границата с Гърция. Манастирът не е действащ.
История
Датата от ктиторския надпис на западната стена на наоса е унищожена, но той свидетелства, че храмът е издигнат и изписан по едно и също време и затова построяването на църквата може да се отнесе към периода на първоначалното изписване в края на XV в. Според Виктория Поповска-Коробар стенописите са създадени между 1486 и 1493 г., т.е. когато са изписани църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур и Кремиковския манастир.
Ктитор на „Св. Петка” в Брайчино е йеромонах, чието име не е запазено в дарителския надпис. В надпис при композицията Дейсис на западната фасада обаче се споменава монахът Пахомий.
Най-рано през XVII в., по неизвестни причини, южната стена на църквата е разрушена изцяло, а северната – частично. Храмът е възстановен и достроен с притвор в края на XVIII в. или през 1800 г., откогато датира посветителският надпис на Никола от патронната ниша. Днес в притвора са изложени части от иконостаса от втората половина на XVI в. и икони от 1857 г.
Архитектура
„Св. Петка” в Брайчино е малка (вътрешни размери на наоса 5 х 3,5 м), еднокорабна църква без свод. Постройката от XV в. има асиметрична отвътре апсида, протезисна ниша и диаконикон на източната стена и се осветява само през един прозорец на южната стена. При втория строителен етап, около 1800 г., освен възстановяването на наоса, е извършено и разширение с 45 см от юг. Пристроен е квадратен в план притвор с вътрешни размери 4,2 х 4,1 м. Входът е от запад.
Живописта в църквата е от два периода. Изображенията от XV в. заемат източната и западната стени на наоса, както и западната фасада на първоначалната църква – днес източна стена на притвора, в който няма други стенописи. При проведените през 1973-1974 г. реставрационни дейности са разкрити фрагменти от ранната живопис и по южната фасада.
Монументална живопис от 1800 г. покрива частично южната и северната стени на наоса и включва още няколко образа в южните части на източната и западната стени.
Стенописи от края на XV в.
В най-високия регистър на източната стена е представена композицията Възнесение Христово, под която сцената Благовещение и образите на св. Симеон Стълпник и св. Даниил Стълпник фланкират апсидата. В нея са представени Богородица с Младенеца и Поклонение на жертвата с фигурите на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и два ангела с рипиди. В протезисната ниша е изобразен св. Стефан, а в диаконикона – св. Роман Мелод.
Горните регистри на западната стена са заети от композициите Преображение Христово и Успение Богородично, фланкирано от правите фигури на св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски. Под тях са разположени медальони с допоясните образи на св. Екатерина (от север) и на св. Евтимий (от юг). От двете страни на входа, в долния регистър са изписани Архангел Михаил и св. Константин и св. Елена.
В най-високия пояс на западната фасада е изобразен Дейсис. Традиционно в централната част на стената е разположена патронната ниша с образа на св. Петка. От двете страни на нишата са конните изображения на св. Георги (от север) и на св. Мина (от юг) като конници победители над злото. Особен интерес представлява антропоморфното изображение на дракона, който св. Георги пробожда, и трите бели озъбени животни, които води завързани св. Мина.
Долната половина на фасадата е заета от композицията Страшния съд, като северно от входа са Райската градина и част от фигурата на монах в молитвена поза. Най-вероятно това е монахът Пахомий, споменат в надписа пред ръката на Богородица от композицията Дейсис. Южно от вратата са изобразени Огнената река, грешниците в ада и ангелът, който мери душите.
В западната част на южната фасада на първоначалната църква, която днес е покрита с късна мазилка, е бил представен портрет, от който са запазени фрагменти от две мъжки фигури – едната в монашеско облекло.
Стенописите в църквата „Св. Петка” в Брайчино се нареждат сред представителните паметници от костурския художествен кръг от 80-те и 90-те години на XV в., като стенописите в манастира „Успение Богородично” Трескавец (1483) и „Св. Никита” при с. Чучер (Баняни, 1483) в Република Македония, „Св. Никола на монахинята Евпраксия” (1486) и „Св. Богородица Кубелидики” (1495/1496) в Костур, Погановския манастир (1499) в Сърбия.
В създаването на стенописите в Брайчино са взели участие двама зографи. Единият, който е много по-опитен, е изписал източната стена на наоса и западната фасада. Същият майстор е бил водещият зограф, работил в църквата на Кремиковския манастир (1493). Това личи ясно при сравнението на орнаментите и особено на Богородичните образи в апсидите на двата паметника.
Цвета Кунева
Литература:
Петров, Ј. Истражувачки работи на живописот во црквата Св. Петка во село Брајчино. – Културно наследство, 1975, 71-76.
Балабанов, К., А. Николовски, Д. Корнаков. Споменици на културата на Македония. Скопје, 1980, 272-273.
Поповска-Коробар, В. Зидно сликарство с краjа ХV века у манастирскоj цркви Свете Петке код Браjчина. – Зборник радова Византолошког института, Београд, XLIV, 2007, 549-573.
Галерия