Пътища на балканските зографи

Костур, църква „Св. Никола на монахинята Евпраксия”

Местоположение

Църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия”

Църквата „Св. Никола на монахията Евпраксия” се намира в гр. Костур (Северна Гърция), на ъгъла на улиците „Βορείου Ηπείρο” и „Θεσσαλίας”, в централната част на града-полуостров в Костурското езеро.

Виж на картата

История

Историческите данни за църквата получаваме единствено от дарителския надпис над вратата на южната стена, където е посочено времето на издигането на храма – 1486 г., както и името на ктиторката монахинята Евпраксия.

Архитектура

Църквата е малка и еднокорабна, без особености в плана. На източната стена има малка апсида и протезисна ниша. Входът на храма е бил на южната стена на наоса, но днес останките от оригиналната сграда са вписани в плана на нова постройка с помещение от запад, оформено като издължен притвор. Западната стена на първоначалната църква е разрушена. Съдейки по скосяването в горната част на стенописните рамки на източната стена, изглежда постройката не е била засводена.

Интериорът на църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия”, поглед от запад

Стенописи

Стенописната програма е традиционната за малките еднокорабни поствизантийски църкви. В апсидата в олтара са изобразени Богородица с Младенеца и Поклонение на жертвата със св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. На източната стена над апсидата са изписани Възнесение Христово и св. Убрус, както и композицията Благовещение от двете страни на апсидата. В протезисната ниша е представен св. Стефан.

Горният регистър в наоса е зает от Великите празници – Рождество Христово, Сретение и Възкресението на Лазар на южната стена, както и Влизането в Йерусалим, Разпятие Христово и Слизането в ада на северната стена.

В долния пояс са представени св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски, св. Козма, св. Никола, св. Дамян на южната и св. Теодор Тирон, св. Димитър, св. Георги, Дейсис с Христос Цар на царете и Праведен Съдия и Богородица Царица, Видението на св. Петър Александрийски на северната стена.

Особеностите в стенописната програма на църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия”, освен в стила, се откриват не в нейното съдържание, а в някои иконографски специфики, характерни за костурския художествен кръг от XV–XVI в. – например, изобразяването на Христос Цар на царете и Богородица Царица в Дейсиса и на светците войни в благородническо облекло, ветрилообразната облегалка на трона на Богородица от сцената Благовещение, подробно разработените второстепенни персонажи в Рождество Христово, представянето на свитък с литургичен текст и на ада като чудовище във Видението на св. Петър Александрийски и др.

Надписи

Гръцки.

Влизане в Йерусалим, „Св. Никита” при Чучер и „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур, детайли

Паралели

Църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия” се нарежда сред произведенията, определени от Г. Суботич като творби на „главния майстор”, който има заслуга за основаването на водещото ателие в рамките на костурската художествена продукция през 80-те и 90-те години на XV в. Запазените паметници показват, че то е работило изключително интензивно главно в продължение на около 4 години през 80-те години на XV в. Ателието е станало основа за развитието на различни зографски екипи, работили в различни ареали на Балканския полуостров до към края на 30-те години на XVI в. Произведения на това ателие са стенописите в Стария католикон на манастира „Преображение Христово” (Големия Метеор, 1483), част от живописта в манастира „Успение Богородично” (Трескавец, Македония, 1483/1484) и в „Св. Никита” при с. Чучер (Баняни) при Скопие (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. Петър и Павел” в Егинио (Пиерия, Гърция, 1485) и тези от разрушената църква „Св. Спиридон” в Костур (края на XV в.).

Цвета Кунева

Литература:

Ορλάνδος, A. Τά βυζαντίνα μνημεία τής Καστορίας. Αρχείον τω̃ν βυζαντινω̃ν μνημείων τής Ελλάδος IV. Αθήναι, 1938, 167.

Πελεκάνιδις, Σ. Καστορία. Βυζαντιναί τοιχογραφίαι. Θεσσαλονική, 1953, πιν. 179-188.

Радоjичић, Св. Jeдна сликарска школа из друге половине ХV века. – В: Радоjчић, Св. Одабрани чланци и студиjе (1933-1978). Београд, 1982 (препечатано от Зборник Матице србске за ликовне уметности, 1, 1965), 267-268.

Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous la domination etrangère. Athènes, 1989, 68-70.

Σίσιου, Г. Καστορίανα μνημεία. Καστορία, 1995, 87-90.

Δρακοπούλου, Ε. Η πόλη της Καστορίας τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος – 16ος αι.). Ιστορία – Τέχνη – Επιγραφές. Άθήνα, 1997, 117-119.

 

Галерия

error: Content is protected !!