Mанастирът не е действащ и се намира над с. Диври в Южна Албания, в планината Дивровуни. Единствената цялостно запазена сграда е манастирската църква. Най-ранните сигурни сведения за съществуването на обителта датират от нач. на XV в.

Църквата има план на трикорабна псевдобазилика с една изявена апсида от изток и притвор, който е изписан по-късно.

Ктиторският надпис върху западната стена на наоса дава сведения за дарителите – манастирските братя, с чиито средства църквата е обновена и стенописана. Фреските са изпълнени от зографите Михаил и Константин от Грамоста. Днес мястото в надписа, където е посочена годината на изписването, е разрушено. В литературата като датировка се срещат годините 1603 и 1604. В текста се съобщава още, че храмът е посветен на Богородица, наречена „ο́ΣΤζῖΣ”, т.е. „Водица”, вероятно заради намиращият се наблизо извор, който и до днес се използва от овчарите.

Стенописите в наоса, макар и в лошо състояние, са запазени почти изцяло. В трите части на олтара са поместени изображения, свързани с темата за Въплъщението и евхаристийната жертва. Зенита на свода в централния кораб е зает от изображенията на Божествената литургия, медальоните на Христос Вседържител, Христос Емануил и Богородица (и.-з.). В дъгите на свода е оформен регистър от сцени, в който е поместен цикъл на Великите празници, разширен с няколко епизода, свързани с Христовите смърт и възкресение. В ключовете на арките програмата на централния кораб завършва с изображенията на пишещите евангелисти. Тематично южният кораб е посветен на страстите, чудесата и деянията Христови. В ключовете на арките, по аналогия с пишещите евангелисти, са представени св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. В северния кораб са поместени сцени от различни цикли – Богородичен, Архангелски, две от притчите на Христос, както и епизоди, свързани със старозаветни персонажи. Тук в олтарната част са добавени и сцените Въздвижението на честния кръст и Неделя на православието.

Долните зони са заети от образите на светци в медальони и в цял ръст. На почетно място, непосредствено пред иконостаса, са разположени св. Никола (от юг) и св. Йоан Кръстител (от север), като над последния е представена и сцената на мъченичеството му.

Едновременно със стенописите в наоса е изписана и патронната ниша върху западната фасада с изображението на Богородица Одигитрия.

Мария Колушева

 

Литература

Τσάμπουρας, Θ. Τα καλλιτεχνικά εργαστήρια από την περιοχή του Γράμμου κατά τον 16^ο και 17^ο αιώνα. Ζωγράφοι από το Λινοτόπι, την Γράμμοστα, τη Ζέρμα και το Μπουρμπουτσικό. Θεσσαλονίκη, 2013 (διδακτορική διατριβή).