Пътища на балканските зографи

Църква „Св. Мина” в Монодендри, Епир (1619)

Изображенията в напречния свод на наоса

Църквата се намира в центъра на селото. Архитектурният й план е на еднокорабна църква, покрита от два полуцилиндрични свода, единият от които покрива другия така, че образуват кръст. През XVIII в. са извършени преустройства, довели до разширяването на наоса на запад и добавянето на открита галерия. Новите пространства са изписани през 1734 г. като по същото време се налага и преизписването на част от първоначалната украса (почти цялата южна стена пред олтара). По-късно отворите на галерията са зазидани.

Зографите – Михаил и синът му Константин от Линотопи, изпълнили фреските при първата фаза на изписване, т.е. в олтара, източната и централната част от наоса, са оставили имената си в надпис, разположен над северната врата на наоса. В края му те са добавили и датата, на която са завършили стенописите – 4 ноември 1619 г. Вероятно официален ктиторски надпис е съществувал над западния вход, но при преустройствата е бил разрушен заедно с цялата западна стена на първоначалния наос.

Стенописите от северната стена на наоса

Програмата на олтара повтаря почти дословно избора и разположението на изображенията в олтара на църквата „Св. Димитър” във Велциста (след 1558). Същото се отнася и до стенописите в наоса. По-съществени различия има при избора на светци в регистрите с изображения в медальони и в цял ръст.

Следването на модела стенописна програма от църквата „Св. Димитър” във Велциста е видимо при работата на зографа Михаил от Линотопи една година по-рано, когато изпълнява стенописите в църквата „Св. Никола” във Вица (1618).

И двете църкви – във Вица и Монодендри, имат същия архитектурен план както църквата във Велциста.

Чудото със седемте хляба (Марко 8:1-9)

 

 

error: Content is protected !!