Църквата е малка, еднокорабна, покрита с двускатен покрив. По-късно е прибавен притвор. Сведение за издигането на храма през 1413 г. черпим от гръцкия учен от XIX в. Йоанис Ламбридис, който предава информацията от разрушения днес ктиторски надпис. От същия източник става ясно, че стенописите в храма са дело на зографа Ксенос Дигенис от Мухли в Пелопонес. Датата на изпълнението им е неизвестна, но се предполага, че са хронологически близки с друг стенописен ансамбъл, изпълнен от същия зограф – фреските в манастира Миртия (1491). Към средата на XX в. стенописите са пострадали при пожар. Част от изображенията, особено тези върху южната стена на наоса, са разрушени.

В конхата на олтарната апсида е изобразена Богородица Ширшая небес с Младенеца, под нея Причастието на апостолите, а най-долу служещи отци на Църквата. В олтара са поместени обичайни за това пространство сцени като Възнесение, Благовещение, Видението на св. Петър Александрийски, Жертва Авраамова, както и образите на двама дякони.

Стенописите в наоса са разделени на два регистъра. Долният е зает от фигури на светци в цял ръст. Върху северната стена се откроява образът на св. Димитър на кон, отделен в рамка, а върху южната като негов пандан фрагментарно е запазен ликът на св. Георги (?), също на кон. Пред иконостаса от север е изписан св. Никола. В горния регистър протичат сцени от цикъла на Великите празници, допълнени от няколко епизода на Страстите Христови. Върху западната стена са добавени два Богородични празника – Рождество и Въведение Богородично.

Върху източната стена на притвора, около изображението на Богородица с Младенеца на трон в патронната ниша, е разположена композицията на Страшния съд.

Мария Колушева

Литература

Αγρέβη, Μ. Οι τοιχογραφίες του Ξένου Διγενή στη Μονή Μυρτιάς Αιτωλίας (1491). Αδημ. διδ. διατριβή. Ιωάννινα, 2007.

Κάτω Μερόπη Πωγωνίου. Εκκλησίες και Μοναστήρια. Κείμενο: Α. Καραμπερίδη. Ιωάννινα, 2008