Завладяването на Балканския полуостров от османските турци на практика премахва границите между православните страни и за населението на Балканите след ХV в. става важно не толкова различното етническо самосъзнание, колкото общата православна вяра. Липсата на вътрешни граници и общата вяра улесняват свободното движение на зографи и произведения на църковното изкуство в различни краища на полуострова, предпоставка са за многостранно взаимодействие и разнопосочни влияния между различните художествени центрове и средища през епохата. Днешните български земи се намират във вътрешността на Османската империя, на пътя към Европа, която дълго време е цел на османските военни интереси. Тук социално-икономическите процеси са по-бавни и трудни, особено в сравнение със съседни земи, където поради ред фактори се създават по-благоприятни условия за художествена дейност. Поради специфичната социо-културна ситуация, на територията на днешна България са съхранени произведения на изкуството, дело не само на местни майстори, но и на такива от близки или по-далечни краища. Изясняването на авторството на тази разнообразна продукция все още е в процес на проучване в българската наука. Но нито местната традиция, нито външните влияния, могат да бъдат разпознати и анализирани ако не се познава контекста, цялостната картина.

Oсновна цел на проекта „Пътищата на балканските зографи и поствизантийското художествено наследство в България” бе чрез представянето на някои паметници на църковната монументална живопис у нас, в Гърция, Македония, Сърбия, Албания да се погледне по друг начин на връзките и взаимодействията на българското изкуство от периода с художествени центрове от Балканите от епохата, които в голяма степен определят неговата специфика.

Концепцията на екипа бе тази задача да се постигне чрез комплексен подход към материала, а именно: а) чрез повторен поглед върху избрани стенописни ансамбли от България; б) чрез откриването на техните най-близки паралели в други региони на Балканите; в) чрез очертаването на основните художествени центрове и направления, които оказват влияние върху изкуството през епохата и уточняване на връзките на нашите паметници с тези центрове; г) чрез анализ на езиковата среда и особености, както те са засвидетелствани в епиграфския материал в стенописите; д) чрез анализ на начина на работа, бита, социалния статус на живописците от това време; е) чрез по-внимателен поглед върху техниката на стенописите и реставрационните намеси в тях, които понякога са от голямо значение за тяхното изследване.