Източната фасада преди архитектурната реставрация от кр. на 60-те години на ХХ в., фотоархив Тодор Славчев
Храмът „Св. Георги” е разположен на десния бряг на река Янтра във Велико Търново, срещу църквите „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Четиридесет мъченици”. Църквата е филиал на Регионалния исторически музей – Велико Търново. Може да бъде посетен от април до октомври с работно време от 09.00 до 18.00 ч. Още информация вж. на http://www.museumvt.com/.
Стенописите в наоса са изпълнени през 1616 г. според ктиторския надпис, намиращ се над входа върху западната стена на наоса. В него се споменават имената на главните дарители на средства за църквата – господин Параскевà и съпругата му Ирини. Стенописването се извършило по времето на търновския митрополит Гавриил I (1611-1626).
Поради липсата на редовни археологически разкопки в църквата е невъзможно да се установи дали тя е издигната върху основите на по-стар храм от столичния период на града, каквато е била практиката по времето на османската власт. Нартексът е построен едновременно с наоса, но е стенописван цялостно няколко години по-късно, може би още по време на архиерейството на Гавриил. Върху източната му стена са запазени следи от изписването през 1616 г.
Южната фасада в днешния й вид
Разрушителното земетресение в Търново през 1913 г. събаря целия свод и почти цялата южна стена на наоса. Оцелели са стенописите в олтара, западната, северната и малка част от южната стена.
Храмът се състои от наос и тесен притвор. Има размери: дължина 13,40 м и ширина 6,85 м . Архитектурният му план е обичайният за периода на късното средновековие – еднокорабна и едноапсидна църква, покрита с полуцилиндричен свод. Aпсидата е изявена на източната фасада и има собствено покритие. По външните стени на храма липсва пластична украса, освен аркираната ниша на южната стена, над входа към притвора. Сградата е изградена от камъни на хоросанова спойка. На места са използвани и тухли.
Стенописите в олтара
В конхата на апсидата е изписан образът на Богородица Ширшая небес. Под нея е разположена сцената Причастие на апостолите, а най-долу Поклонение на жертвата. В проскомидийната ниша, освен Христос в гроба, е запазен и стенописен поменик, съобщаващ имената на още търновци, допринесли със средства за украсата на храма. Върху източната стена в олтара са разположени Петдесетница, старозаветни сцени и сцени на Христовите чудеса. Централната композиция на Успение Богородично върху западната стена е допълнена от два редки епизода от цикъла на Богородичната смърт. Над тях се намират сцени от Страстния цикъл. Регистри със самостоятелни изображения на светци заемат част от западната, цялата северна и най-вероятно цялата южна стена на наоса. Това са образи на воини, жени-светици, монаси, отшелници, лечители, мъченици и епископи. Разпределени са във фризове (от долу на горе) от фигури в цял ръст, допоясни образи, медальони и отново в най-горния регистър – епископи в цял ръст. Освен Петдесетница на източната стена и Успение Богородично на западната, сцени по Великите празници не са запазени, те вероятно са били разположени в пропадналия свод.
Жените светици върху западната стена на наоса, Апостолите на празния гроб на Богородица, Качването на кръста
Запазените стенописи в притвора са силно пострадали от влагата в тази част на храма. Цялата източна стена е заета от композицията на Страшния съд, във връзка със същата тема в източната част на южната стена са изписани образите на пророк Илия и праведния Енох в цял ръст. Други светци от този регистър, продължавал върху западната и северната стенa, не са запазени. В по-горния пояс са съхранени няколко образа на допоясно представени светци монаси върху южната и западната стенa. По южния, а вероятно и по северния зид, е преминавал фриз с фигури на йерарси в цял ръст. Рядък цикъл на Сътворението на света е разположен върху западната стена. Над него, както и в свода, има сцени на Христовите чудеса, композициите Христос Лоза, Лествицата на Яков и фрагмент от изображението на Христос Недреманно око. От двете страни на вратата, водеща към наоса, са разположени иконни изображения на Богородица с Младенеца и Христос.
Източна стена на притвора (фотография: Никифор Харалампиев)
И в двете помещения надписите са на гръцки език. Отличават се със сравнително висока за времето си грамотност.
Стенописите в наоса са изпълнени от двама зографи, дошли по всяка вероятност от гръцките земи. Нямаме сведения за работата им над други стенописни ансамбли. Стилово единият от зографите има известни сходства с живописта от притвора на Слимничкия манастир (1612). В подбора, както и в иконографията на някои рядко изобразявани светци, зографите от Търново се доближават до тези в няколко паметника, създадени в началото на XVII в. на територията на Печката пpатриаршия (Ново Хопово (1608), Пустиня (1622)). Известни сходства, предимно тематични, се забелязват с живописта в църквите на Куриловския и Сеславския манастир, както и в църквата в Добърско.
Мария Колушева
Св. Йоан Златоуст – детайл, Св. Константин Велики – детайл, част от светите Седмочисленици – Горазд и Ангеларий, от притвора на Слимничкия манастир
Brochwicz, Z., M. Walkova. The structure of the 17th century mural paintings in St. George orthodox church at W. Tarnovo, Bulgaria. – Ochronazabytkov 25, Warszawa, 1972, 143-159.
Баров, З. Стенописите от църквата „Св. Георги” във Велико Търново. – Народна култура, № 15, 12 април 1975.
Манова, Е. Българска стенопис XVI-XVII век. С., 1985.
Stefanov, P.On the Greek-Bulgarian art relations in the 17th century (based on material from St. George’church in Veliko Tarnovo). – Etudes Balkaniques, 1, 1992, 86-99.
Косева, Д. Два комплекта икони от 1616 и 1685 г. за иконостаса на църквата „Св. Георги” във Велико Търново. – Paleobulgarica, 2, 2003, 84-99.
Ръцева, С. За особеностите на цикъла „Сътворението на света” от притвора на търновския храм „Св. Георги”. – В: Известия на РИМ – Велико Търново, XXIII, 2008, 203-215.
Събев, П. Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII в. В. Търново, 2011.
Вачев, Х. Резиденции, църкви и манастири в Търновската митрополия през XV-XVIII век. В. Търново, 2012, 194-195, обр. 27.
Гергова, И., Б. Пенкова. „Св. Георги”, Велико Търново. – В: Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012, 58-66.
Вълкова, М. За техниката на стенописите в църквата „Св. Георги” във Велико Търново. – Проблеми на изкуството, 3, 2013, 26-33.
Колушева, М. Светците епископи от наоса на църквата „Св. Георги” във Велико Търново. – В: Герои. Култове. Светци. С., 2015, 241-259.
