Поглед към църквата от югоизток
Селището е разположено в южните склонове на Рила планина, на 19 км от гр. Разлог. Църквата се намира в самия център на селото. Днес тя е филиал на Националния исторически музей. Информация за работното време на храма може да намерите тук .
Сигурни сведения за същестуването на селището има още от преди завладяването на Балканите от османците. През епохата на турското владичество жителите му се занимавали с джелепкешанство и търговия. В началото на XVII в. те издигнали църква, която според ктиторските надписи била изписана през 1614 г. Средства за това събрали няколко семейства, видни жители на селището. Особени заслуги за изграждането и стенописването на храма имал ктиторът Хасия. В отделен надпис той изтъква обстоятелството, че решил да съгради църквата след като се поклонил на Божи гроб.
Ктиторската композиция върху западната стена на южния кораб
Църквата е построена не в обичайния за времето опростен архитектурен тип, а, макар и скромна по размери, е заела сложния план на трикорабна псевдобазилика. Градена е от добре обработен камък и хоросан. Олтарната апсида е вписана в дебелината на източната стена. От изток фасадата е разчленена от три кръгли прозореца, маркиращи вътрешното членение на храма на кораби. Вниманието, с което е подходено към градежа, се забелязва в двата реда декоративен корниз (вълчи зъб) в горната зона на стените и в поясите тухли под тях, които на източната и южната фасада преминават в клетъчен градеж.
Към вътрешността на църквата водят няколко стръмни стъпала. Трите кораба на наоса, всеки покрит с полуцилиндричен свод, са разделени от четири стълпа, свързани помежду си с аркади. Аркадите продължават и в олтарното пространство като го разделят на три помещения – олтар, протезис и диаконикон. Протезисът и диакониконът са снабдени с малки ниши. Олтарната преграда е зидана, като преходът от наоса към олтара и протезиса се осъществява през заострени арки. По стените на наоса, както и на западната фасада, са оформени няколко плитки аркирани ниши.
Разчлененото по този начин пространство на наоса успява да побере значително количество изображения, много повече от обичайното за една енорийска църква от епохата.
Разпятие Христово
Стенописите изпълват изцяло пространството на наоса и някогашната фасада (днес източна стена на пристроения в началото на XX в. притвор).
В конхата на олтарната апсида е изписана Богордица Ширшая небес, а под нея – Поклонение на жертвата. Челото на конхата е заето от образите на йерарси, а над тях е разположена сцената Възнесение Господне, която продължава и в свода. Върху южната и северната стена в олтара е изобразена Божествената литургия, под която са поместени образи на дякони. В протезиса на обичайното си място върху северната стена е Видението на св. Петър Александрийски, а в нишата архидякон Стефан. В близост е поместен и стенописен поменик. В нишата на диаконикона е изписан кръст, а до него – св. Кирил с епитета Философ.
В пространствата на протезиса и диаконикона в долния, както и в горния, регистър са разположени фигурите на отци на Църквата в цял ръст. Изображенията им изпълват и по-голямата част от сводовете на южния и северния кораб в наоса.
В зенита на централния свод са изписани различните хипостаси на Христос – Пантократор, Емануил, и Ангел от Великия съвет. Медальон с Богородица Оранта е разположен в западната част на свода, близо до Успение Богородично. Регистърът под тях е зает от допоясните фигури на пророци.
Сцените на Великите празници са развити в централния кораб, като са смесени с композиции от цикъла на Страстите Христови. Последните продължават и в южната част на храма. Няколко сцени на Чудесата и Деянията Христови завършват Христологичния цикъл в северния кораб.
Образите на мъченици под арки или в медальони са разположени фризово в средния регистър Значителна част от тях принадлежат на жени светици.
В най-долния регистър, зает от фигури на светци в цял ръст, в южния кораб са представени преподобни монаси, а в северния – светци воини.
Западната стена е разделена от арките на три части – южният кораб е отреден за ктиторския портрет и за изображения, стоящи в контекста на пожертвованията на дарителите и молението им за милост в дена на Страшния съд (Жертва Авраамова, архангел Михаил). В северния кораб са изписани св. Константин и св. Елена, а над тях Видението на св. Евстатий Плакида. В центъра на западната стена под Успение Богородично и ктиторския надпис входът е фланкиран от св. Кирик и св. Юлита и св. Зосим и св. Мария Египетска. Аскетската тема е подчертана от образите на монаси, включително и тези на особено почитаните регионални светци Йоан Рилски, Прохор Пшински и Йоаким Сарандапорски.
Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат на коне – патронна ниша над входа към наоса
Върху западната фасада на църквата в три плитки аркирани ниши са разположени образите на св. Георги, патроните на храма – двамата Теодоровци и св. Димитър, на коне, побеждаващи различни врагове. Входът е фланкиран от ликовете на Богородица, Христос и св. Йоан Кръстител в композицията Дейсис, представящa в съкратен вариант идеята за Страшния съд. Все още личат изображенията на св. Петка, св. Пахомий и ангела и двама светци лечители.
Надписите в храма са кирилски с изключение на няколко свитъка, които са изписани на гръцки език. Надписите показват общи палеографски и езикови особености с тези от наоса на църквите в Слимница и Сеславци, което води до заключението, че пишещите/зографите са част от един общ екип.
Най-близък иконографски и стилов паралел на добърските стенописи са фреските от църквата на Сеславския манастир (1616). При теренни проучвания, проведени в рамките на проекта „Пътища на балканските зографи”, бяха установени тематични, стилови и епиграфски сходства на тези два паметника от българскте земи с църквата „Успение Богородично” в албанското село Зерват. Част от фреските в нея са изпълнени от зографа, работил върху стенописната украса на Добърската и Сеславската църква.
Св. Константин Велики от църквата „Св. Никола” на Сеславския манастир, Св. Йоан Златоуст от църквата в Зерват, Св. Йоасаф от църквата в Добърско
В църквата на мястото си е запазен оригиналният зидан иконостас с монтирани икони от Царския ред и двери. Над него са разположени иконите от деисисния ред и венчилката. Върху иконата на Христос, в гънките на дрехата, е изписано името Илия, което някои изследователи (Атанас Божков, Елена Флорева, В. Поповска-Коробар) интерпретират като подпис на един от зографите, работили през 1614 г. в църквата.
В литературата у нас фреските са приписвани на ателието на св. Пимен Зографски.
Мария Колушева
Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – СбНУ, XII. C., 1895, 310-315.
Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 72-76, ил. 35-37.
Божков, А. Стенописите в Добърско и Алинския манастир от XVII в. – Изкуство, 5, 1966, 18-29.
Михайлов, С. Църквата Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат в с. Добърско. – ИАИ, XXIX, 1966, 5-39.
Флорева, Е. Старата църква в Добърско. С., 1981.
Попов, П. Реставрация на стенописите и иконите в средновековната църква в с. Добърско, Благоевградски окръг. – Реставрация и консервация на художествени ценности. С., 1982, 68-74.
Манова, Е. Българска стенопис XVI-XVII век. С., 1985, 43-47.
Кунева, Ц. „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, Добърско. – В: Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012, 33-43.
