Католиконът „Успение Богородично” на манастира Трескавец, поглед от северозапад
Прочутият манастир Трескавец се намира в североизточната част на областта Пелагония, на около 10 км северно от гр. Прилеп, Република Македония. Манастирският комплекс е разположен непосредствено под Златовръх – най-високият връх на планината Злато, която е част от планина Бабуна. Това пространство е сакрално от древността. Освен манастира, то включва античен некропол, руини от средновековна крепост, скална църква, извори, скали, украсени с живопис, част от която от XIV в. До скоро цялата местност, наричана Манастирци, беше труднодостъпна, но вече до нея води много стръмен асфалтиран път.
Трескавец е сред най-големите манастири в Македония и един от най-важните монашески центрове на Охридската архиепископия. Произходът на името му вероятно е свързан с природните явления в местността, разположена на 1300 м надморска височина (от „тресак” – гръм, гръмотевица).
Според по-новите изследвания католиконът „Успение Богородично” е издигнат първоначално в края на XII – първата половина на ХІІІ в., но основното изграждане на манастира е извършено по времето на Андроник ІІ Палеолог (1282-1328) и неговия син и съимператор Михаил ІХ Палеолог. До скоро те се смятат и за първите дарители на Трескавец, тъй като са представени короновани от Богородица в портрет на арката на кулата над главния, западен вход на манастира (изписан през 1898 г., но повтарящ долния живописен слой от края на XIII – началото на XIV в.).
Най-вероятно обаче, първият ктитор на манастира Трескавец е византийският военачалник Михаил Дука Главас Тарханиот (роден около 1235, починал между 1305 и 1315 г.), простратор по време на управлението на Андроник II и Михаил IX. Към тази теза насочва свидетелство в т.нар. Парафраза на Историята на Георги Пахимер (Vaticanus graecus 1775, края на XIV – началото на XV в.), където е споменато, че Михаил Главас е дарител на цариградските манастири „Св. Богородица Памакаристос” и „Св. Богородица Атиниотиса”, созополската църква „Св. Йоан Предтеча” и прилепския манастир Присклавица. На базата на това свидетелство, както и на изписания в северната половина на арката над главния вход на манастира ктиторски портрет – вероятно на Михаил Главас, Миодраг Маркович доказва тезата за ктиторството на Трескавец (или още Присклавица) на военачалника.
Дарители на манастира са и кралете Милутин и Стефан Дечански, но вторият основен ктитор на Трескавец е Стефан Душан, чийто най-ранен хрисовул за манастира датира от 1334-1336 г. Несъществуващият днес югоизточен параклис, от който е запазена само западната стена с портрета на ктитора тепчията (аристократ, отговарящ за владетелските имоти извън столицата) Градислав Борилович, е издигнат в средата на XIV в.
В началото на ХV в. манастирът е запустял и през през 80-те години на XV в. обновен. От Трескавец произхождат още дърворезбена двукрила врата, царски двери и резбован кръст от XVI в., многобройни празнични икони и икони от апостолския ред от XVII – началото на XVIII в.
Поглед към наоса на църквата „Успение Богородично” със стенописите от XV в.
Манастирът Трескавец представлява сложен комплекс от множество постройки. Храмът е претърпял най-сериозни преустройства през XIII, XIV и XIX в., които все още не са напълно проучени. Изследването на архитектурата се усложнява от доизгражданията и редицата допълнителни работи, извършвани през вековете. Съществуващата днес най-ранна постройка е издигната към края на XIII в. върху основите на раннохристиянска базилика и е еднокорабна, разчленена на травеи от четири вградени в стените пиластъра, върху които стъпва куполът. В олтарната част, освен полукръгла апсида, има и две ниши – протезис и диаконикон. Апсидата е петостенна отвън. В западната си част църквата завършва с притвор със сляп купол, за чиято дата на построяване може само да се каже, че е преди 1334 г.
От юг и от запад на първоначалната църква се простира екзонартекс, който датира от времето на ктиторството на крал Стефан Душан (1334-1343). Западната му част има три дяла, като северният дял е увенчан с купол с осмостенен барабан, а южният – със сляп купол.
Също през XIV в., но в друг етап на изграждане, в западната част на северната страна е издигнат засводен параклис. Около средата на века, с ктиторството на Градислав, в източната част на южната страна на наоса е пристроен друг параклис, от който е запазена само западната стена – източна стена на по-късния, втори екзонартекс от XIX в.
Отново през деветнадесетото столетие са издигнати прегради в югозападната и северозападната части на ранния екзонартекс, както и е зазидан входът към него от юг. След голям пожар през 1867 г. са изградени нови жилищни и стопански постройки и е възстановена старата трапезария.
Манастирът е претърпял и други големи пожари, последният от които през 2013 г., когато голяма част от сградите са разрушени, но църквата „Успение Богородично” не е засегната.
Св. Теодор Стратилат, манастир Трескавец, детайл
По-голямата част от интериора на католикона „Успение Богородично” е покрита със стенописи от различни етапи. Най-старата живопис датира от 1334-1335 г. и представя календарни сцени и прави светци в ниския регистър, разположени в западните части на екзонартекса. Към края на 30-те – началото на 40-те години на XIV в. са изписани двата купола в същата западна част. Ктиторските портрети на източната стена на южната част на екзонартекса, както и фасадите на тази част от екзонартекса, са от 50-те години на XIV в.
От 1431 г. датира ликът на Богородица от нишата над южната врата, която води към наоса на църквата. На базата на изключителното стилово и иконографско сходство на живописта от по-голямата част от наоса, който е преизписан в края на XV в., със стенописите от Стария католикон на Големия Метеор и други паметници от костурския художествен кръг от периода, разглежданата живопис от Трескавец се датира в 1483/1484 г. Няма запазени сигурни данни за това датиране.
Ктиторски надпис в олтарното пространство посочва, че през 1570 г. тази част от храма е изписана със средствата на Стоян Хранчев. Доста по-късно, в 1849 г. крушевски зографи са изписали слепия купол и западната стена на наоса.
Стенописи от 1483/1484 г.
Стенописите от XV в. заемат купола, подкуполното пространство, централния и западния травеи в наоса на манастирския католикон. Както е обичайно куполът е зает от образа на Христос Пантократор и Небесна литургия, барабанът на купола – от фигури на пророци, а пандантивите – от евангелисти. Тези изображения от високите части на храма са претърпяли по-късни намеси, вероятно през 1570 г.
В най-горния регистър на наоса е цикълът на Великите Празници. Особеност при него е включването на образите на пророци в сцените Сретение, Кръщение, Разпятие Христово, Сваляне от Кръста, Преображение и Възнесение Христово.
Под този регистър следва пояс с медальони с бюстове на светци, от които могат да бъдат идентифицирани св. Викентий, св. Мина, св. Евстатий, св. Прокопий, св. Маркиан, св. Ананий, св. Азарий и св. Мисаил, св. Мартирий, св. Елпидифорос, св. Афтоний, св. Пигасий и св. Акиндин.
В отделен, трети регистър е разработен особено подробно – в 14 композиции, цикълът на Страстите Христови. Той започва в олтарното пространство с Тайната вечеря и продължава на южната стена и по стените на пиластрите с Умиването на нозете, Молитвата в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Воденето на Христос на съд пред Пилат и Отричанията на св. Петър. На северната стена и по пиластрите са представени Носенето на Кръста, рядко срещаните композиции Напоение с оцет и жлъчка и Издигането на Кръста, Разкаянието и самоубийството на Юда, Качване на Кръста, Оплакване, Разделянето на дрехите и Мироносиците на Гроба Господен (в олтара).
В най-ниския пояс са изписани Царски Дейсис и фигури на прави светци. Повечето от тях са изобразени по двойки, но разположени огледално на южната и северната стени. На южната стена, пред иконостаса са изписани Богородица с Младенеца, св. Никола, св. Козма и св. Дамян, а срещуположно на северната стена е Царският Дейсис. След тях огледално, съответно на южната и на северната стени са представени св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, св. ап. Петър и ап. Павел, св. Георги и св. Димитър, св. Зосим и св. Мария Египетска, св. Антоний, св. Ефтимий и св. Теодосий Общежител. В най-западната част на северната стена е изписан св. Меркурий, който мери стрелата си. Останалите светци воини са изобразени в дворцово облекло и с високи, благороднически шапки.
Разкаянието и Самоубийството на Юда, манастир Трескавец и „Св. Никита” при Чучер
Кирилски.
Разглеждайки живописта от XV в. в манастира Трескавец, редица автори подчертават съчетаването на „византийския идеализъм” и „готическо-ренесансовия реализъм” в иконографските елементи, например в сцените Разпятие и Предателството на Юда. Всъщност в тези особености, в изобразяването на Царския Дейсис със светците воини в благородническо облекло, в подробното разработване на детайлите и др. се откриват характеристиките на костурския художествен кръг от XV – XVI в.
Детайли от Преображение Христово, манастир Трескавец и „Св. Никита” при Чучер
Живописта в Трескавец, наред с нейните най-близки иконографски и стилови паралели – стенописите в Стария католикон на Големия Метеор (1483), „Св. Никита” при Чучер (1483/1484), „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур (1486) и фрагментите в църквата „Св. Петър и Павел” в Егинио (Пиерия, Гърция, 1485), е определяна като творба на „главния костурски майстор”, който има заслуга за основаването на водещото ателие в рамките на костурската художествена продукция през 80-те и 90-те години на XV в.
Цвета Кунева
Балабанов, К., А. Николовски, Д. Корнаков. Споменици на културата на Македония. Скопје, 1980, 183-186.
Бабиќ, Б. Манастирот Трескавец со црквата „Св. Успение Богородично”. – Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија, ІV, 1981, 37-55.
Грозданов, Ц. Христос Цар, Богородица Царица, небесните сили и Светите воини во живописот од ХІV и ХV век во Трескавец. – В: Грозданов, Ц. Студии за охридскиот живопис. Скопје, 1990, 132-150.
Смолчић-Макулевић, С. Царски Деисис и Небески двор у сликарству ХІV века манастира Трескавац. Иконографски програм северне куполе припрате цркве Богородичног Успења. – В: Трећа југословенска конференция византолога, Крушевац 2000. Београд-Крушевац, 2002, 463-472.
Смолчић-Макуљевић, С. Сакрална топографиjа манастира Трескавца. – Balkanica, 35, 2004, 285-323.
Глигориjевић-Максимовић, М. Сликарство XIV века у манастиру Трескавца. – ЗРВИ 42, 2005, 77-171.
Марковић, М. Михаило Главас Тарханиот – ктитор манастира Трескавца. – Зограф, 38, 2014, 77-98.
