Църквата „Св. Никола на монахията Евпраксия” се намира в гр. Костур (Северна Гърция), на ъгъла на улиците „Βορείου Ηπείρο” и „Θεσσαλίας”, в централната част на града-полуостров в Костурското езеро.
Историческите данни за църквата получаваме единствено от дарителския надпис над вратата на южната стена, където е посочено времето на издигането на храма – 1486 г., както и името на ктиторката монахинята Евпраксия.
Църквата е малка и еднокорабна, без особености в плана. На източната стена има малка апсида и протезисна ниша. Входът на храма е бил на южната стена на наоса, но днес останките от оригиналната сграда са вписани в плана на нова постройка с помещение от запад, оформено като издължен притвор. Западната стена на първоначалната църква е разрушена. Съдейки по скосяването в горната част на стенописните рамки на източната стена, изглежда постройката не е била засводена.
Стенописната програма е традиционната за малките еднокорабни поствизантийски църкви. В апсидата в олтара са изобразени Богородица с Младенеца и Поклонение на жертвата със св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. На източната стена над апсидата са изписани Възнесение Христово и св. Убрус, както и композицията Благовещение от двете страни на апсидата. В протезисната ниша е представен св. Стефан.
Горният регистър в наоса е зает от Великите празници – Рождество Христово, Сретение и Възкресението на Лазар на южната стена, както и Влизането в Йерусалим, Разпятие Христово и Слизането в ада на северната стена.
В долния пояс са представени св. Григорий Богослов, св. Кирил Александрийски, св. Козма, св. Никола, св. Дамян на южната и св. Теодор Тирон, св. Димитър, св. Георги, Дейсис с Христос Цар на царете и Праведен Съдия и Богородица Царица, Видението на св. Петър Александрийски на северната стена.
Особеностите в стенописната програма на църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия”, освен в стила, се откриват не в нейното съдържание, а в някои иконографски специфики, характерни за костурския художествен кръг от XV–XVI в. – например, изобразяването на Христос Цар на царете и Богородица Царица в Дейсиса и на светците войни в благородническо облекло, ветрилообразната облегалка на трона на Богородица от сцената Благовещение, подробно разработените второстепенни персонажи в Рождество Христово, представянето на свитък с литургичен текст и на ада като чудовище във Видението на св. Петър Александрийски и др.
Гръцки.
Църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия” се нарежда сред произведенията, определени от Г. Суботич като творби на „главния майстор”, който има заслуга за основаването на водещото ателие в рамките на костурската художествена продукция през 80-те и 90-те години на XV в. Запазените паметници показват, че то е работило изключително интензивно главно в продължение на около 4 години през 80-те години на XV в. Ателието е станало основа за развитието на различни зографски екипи, работили в различни ареали на Балканския полуостров до към края на 30-те години на XVI в. Произведения на това ателие са стенописите в Стария католикон на манастира „Преображение Христово” (Големия Метеор, 1483), част от живописта в манастира „Успение Богородично” (Трескавец, Македония, 1483/1484) и в „Св. Никита” при с. Чучер (Баняни) при Скопие (1483/1484), както и фрагментите в църквата „Св. Петър и Павел” в Егинио (Пиерия, Гърция, 1485) и тези от разрушената църква „Св. Спиридон” в Костур (края на XV в.).
Цвета Кунева
Ορλάνδος, A. Τά βυζαντίνα μνημεία τής Καστορίας. Αρχείον τω̃ν βυζαντινω̃ν μνημείων τής Ελλάδος IV. Αθήναι, 1938, 167.
Πελεκάνιδις, Σ. Καστορία. Βυζαντιναί τοιχογραφίαι. Θεσσαλονική, 1953, πιν. 179-188.
Радоjичић, Св. Jeдна сликарска школа из друге половине ХV века. – В: Радоjчић, Св. Одабрани чланци и студиjе (1933-1978). Београд, 1982 (препечатано от Зборник Матице србске за ликовне уметности, 1, 1965), 267-268.
Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous la domination etrangère. Athènes, 1989, 68-70.
Σίσιου, Г. Καστορίανα μνημεία. Καστορία, 1995, 87-90.
Δρακοπούλου, Ε. Η πόλη της Καστορίας τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος – 16ος αι.). Ιστορία – Τέχνη – Επιγραφές. Άθήνα, 1997, 117-119.