Западната фасада на църквата „Св. Никола Магалиу” в Костур
Църквата се намира на ул. „Τόκα” в квартала Иконому в гр. Костур, Северна Гърция.
Надписът от портрета на дарителите Актасис и майка му посочва годината 1504/1505, която отбелязва само смъртта на ктитора. Според М. Гаридис първоначалното изписване на църквата е изпълнено през последната четвърт на ХV в., а около 20 години по-късно, след смъртта на Актасис, допълнително е добавен и ктиторският портрет. Според нас по-убедително е мнението, че храмът е изписан през или около 1504/1505 г. Освен отбелязаната в надписа дата, за това свидетелстват и стилът, и палеографията на паметника, ясно отличаващи се от по-ранните произведения от костурския художествен кръг.
Църквата е малка, еднокорабна, едноапсидна, с вход от запад. Изградена е до 1505 г. от ломени камъни и тухли, укрепени с дървени сантрачи.
Стенописите на северната стена на църквата „Св. Никола Магалиу” в Костур
В „Св. Никола Магалиу” стенописи са съхранени по източната, северната и част от южната стена. От ранното изписване на църквата е запазена живописта по по-голямата част от северната стена и патронното изображение на св. Никола на южната стена.
Вторият живописен слой обхваща олтарното пространство – източната стена и източните части на северната и южната стени. Той датира от 60-те – началото на 70-те години на XVII в. и най-вероятно е изпълнен от местно ателие, работило по възстановяването на пет костурски църкви, сред които с най-близки стилови и иконографски белези е „Св. Никола Кирици”. Зле запазени късни стенописи са видими и по западната фасада на „Св. Никола Магалиу”.
Стенописи от 1504/1505 г.
Изображенията на северната стена са разположени в три регистъра, като само долният – със запазените в горната си половина прави фигури на ктитори и светци, е отделен с червена линия. Сцените в двата горни регистъра, посветени почти изключително на Страстите Христови, преливат една в друга в непрекъснат фриз, без никакви разграничения между отделните композиции. Същият способ на представяне на сцените са избрали зографите, изписали църквата „Св. Теодор” при Бобошево (началото на XVI в.).
Най-високият регистър на северната стена в „Св. Никола Магалиу” включва сцените Поругание Христово, Влизане в Йерусалим, Разпятие Христово и Жените мироносици на Гроба Господен. Следващата сцена – Слизане в ада, е изписана през XVII в., но се вижда и част от ранния слой, най-вероятно от аналогичната композиция. Във втория пояс са представени сцените Пътят към Голгота с конницата на Пилат, Качване на Кръста, Сваляне от Кръста, Разкаянието и смъртта на Юда и Оплакване.
Първият регистър започва от запад с ктиторския портрет на Актасис и неговата майка, като шапката на дарителя навлиза и в горния пояс. Следват две двойки светци воини в благородническо облекло, обърнати един към друг и изобразени под рисувани арки: св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон, и св. Димитър и св. Георги. Последните двама са представени с характерните за костурските паметници високи шапки. Пред иконостаса е изписана и композицията Дейсис с Христос Цар на царете и Богородица Царица. Композицията е сред емблематичните за произведенията от костурския художествен кръг от XV-XVI в. изображения.
В ниша на южната стена пред иконостаса е представен голям допоясен образ, наподобяващ икона, на благославящия св. Никола, патрон на храма.
Гръцки.
Особеностите в стенописната програма и в иконографията на изображенията в църквата „Св. Никола Магалиу” несъмнено я поставят сред произведенията на костурската художествена продукция от края на ХV – началото на XVI в. Аристократичният стил, който отличава живописта на зографите от последната четвърт на XV в., обаче не се открива в стенописите в разглеждания паметник. Някои автори дори го определят като примитив, а други – като новаторски и с влияния от италиански и готически произведения.
Поругание Христово от църквата „Св. Никола Магалиу”, Костур и „Св. Теодор” при Бобошево
Най-близък паралел, изписан от същото костурско ателие, са фрагментите от стенописи в църквата „Св. Теодор” при Бобошево (началото на XVI в.). Двата стенописни паметника по иконографията си са представителни за късните творби от костурския художествен кръг, но същевременно се отличават със своя специфичен стил и палеографски особености.
Цвета Кунева
Ορλάνδος, A. Τά βυζαντίνα μνημεία τής Καστορίας. Αρχείον τω̃ν βυζαντινω̃ν μνημείων τής Ελλάδος IV, 2. Αθήναι, 1938, 165-166, εικ. 114.
Πελεκάνιδις, Σ. Καστορία. Βυζαντιναί τοιχογραφίαι. Θεσσαλονική, 1953, πιν. 168-177.
Garidis, M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous la domination etrangère. Athènes, 1989, 70-75, fig. 86-89.
Παισίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002, 284-287.
