Църквата се намира в северозападната част на укрепения град.
Тя е „инкорпорирана” в сградата на костурската Търговска камара. Продължава да бъде действаща и днес.
Църквата е построена в нач. на XVII в. Според ктиторския надпис, намиращ се над входа на западната стена на наоса, тя е изписана през 1605/6 г. със средствата на архонтите Апостолис и Ралис, синове на Димитър, по време на архиерейството на костурския митрополит Митрофан.
Църквата има опростен план, характерен за храмовете от региона на Костур през XVII в. – еднокорабна и едноапсидна, покрита с дървен покрив. Олтарът е снабден с протезисна ниша, а върху северната му стена е изградена още една по-малка, правоъгълна ниша. В наоса, при скорошно преустройство на църквата, е свалено нивото на тавана, при което горната част на сцените в последния стенописен регистър е закрита. Избит прозорец върху южната стена е разрушил част от живописта.
Запазена е малка част от олтарната програма на паметника. Фрагменти от живописния слой говорят, че в апсидата е била изписана Богородица Ширшая небес,
а под нея композицията Поклонение на жертвата. Последната продължава и на юг, включвайки образите на още четирима отци на Църквата, насочени към центъра на апсидата, където вероятно е бил изобразен Христос Агнец. Върху северната стена е запазен образът на Христос от Видението на св. Петър Александрийски, необичайно заемащ лявата част на композицията. В горната зона на юг от апсидата е разположена Вечерята в Емаус. Сцената е част от цикъла на Поствъзкресните явявания на Христос, но в контекста на олтарната програма придобива изявен евхаристиен смисъл. В същия пояс върху южната стена в олтара започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово (Благовещението е било разположено вероятно в олтара).
Изображенията в наоса са организирани в три пояса. Най-горният е зает от сцени на Великите празници допълнени с няколко епизода от Страстите Христови. По целия среден регистър протича цикъл от шестнадесет сцени на Акатистния химн, посветен на Богородица, която в случая е специално почитана като патрон на църквата. Независимо от патронажа й, включването на Акатиста в програмата на наоса е необичайно решение, тъй като традиционно мястото му се намира в притвора. В долния регистър са представени фигури в цял ръст. Най-интересен е изборът на светци в близост до олтара, във и под нишите, изградени върху южната и северната стена. Непосредствено пред олтара от юг е разположен св. Никола Нови, особено почитан в региона на Епир и Тесалия. Следва голяма ниша, в която е поместен образът на св. Никола Мирликийски, фланкиран от ликовете на Христос и Богородица в умален размер, поднасящи му съответно евангелие и омофор. Под нишата допоясно са изписани две светици – св. Петка и св. Неделя. Останалите образи са на светци лечители, представители на монашеството, аскети и воини, завършващи пред олтара с най-почитания сред тях – св. Георги. Западния вход фланкират традиционно св. Архангел Михаил и равноапостолите св. Константин и Елена.
В центъра на северната стена, в ниша, подобна на тази, изградена за св. Никола, е изписана св. Богородица Умиление (Гликофилуса). Както отбелязва М. Паисиду, разполагането й на това необичайно място върху северната стена е свързано с темата за Боговъплъщението, към която се отнасят опасващите я строфи на Акатистния химн. Сцената Разпятие, над нишата, допълва сотириологичния смисъл на образа й. Към тези ценни наблюдения трябва да бъде споменато и обстоятелството, че поместването на патрона на църквата върху северната стена на наоса (по-често пред олтара) е специфична черта на редица паметници от вт. пол. на XVI в. и XVII в., някои от които са изпълнени от линотопски зографи.
Под нишата е разположен днес зле запазеният образ на пр. Илия (непубликуван). Той може да бъде свързан с важен аспект от програмата на наоса. Като свидетел на Бога, взет приживе на небето, „за да не види смърт”, той се явява пандан на изписаните под св. Никола светици – Петка и Неделя, свързвани съответно с дните на Христовото Разпятие и Възкресение. Заедно с изображенията на застъпницата за човечеството в деня на Страшния съд Богородица и чудотвореца св. Никола, силно почитан в региона, програмата на наоса придобива изразен есхатологичен смисъл и е свидетелство за високата богословска подготовка на автора й.
В надвратната ниша на западната фасада отново е представена св. Богородица Умиление, фланкирана от архангелите в медальони. Около нея е развита мащабната композиция на Страшния съд.
Гръцки.
Над стенописите в църквата е работил един главен зограф заедно с неговия помощник. Той е участвал и в изписването на наоса на Слимничкия манастир (1606/7), както и на намиращата се също в Костур църква „Св. Димитър на Елеуса” (1608/9). Въз основа на епиграфския материал (идентичен с този от църквата на Апостолакис) на същия зограф според Г. Веленис може да се припише и част от стенописната украса в католикона на манастира „Св. Йоан Кръстител” в Като Меропи (1613/4) (Епир) – стенописите са в лошо състояние и в голямата си част са надживописвани.
Майсторът, работил като оглавяващ зографската група във въпросните паметници, принадлежи към по-голямо ателие, в което участват още зографи със сходни стилови и иконографски почерци. Живописта, която създават е сродна на произведенията на зографите, произхождащи от планината Грамос (Линотопи, Грамоста).
Мария Колушева
Παϊσίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002.
Βελένης, Γ. Ταυτίσεις ζωγράφων με βάση τη γραφή. – Εγνατία, 11, 2007, 103-112.
Поповска-Коробар, В. Sидно сликарство во црквата на Слимничкиот манастир. – Патримониум, бр. 13. Скопје, 2015, 209-248.