Изглед към югоизток
Църквата се намира в североизточната част на укрепения град, близо до друг средновековен храм „Св. Безсребреници”. Построена е в квартала Елеуса, откъдето идва и наименованието й.
Църквата датира от средновизантийския период. От това време е запазен живописен слой (XIII в.), разкрит върху източната стена в олтара. При археологическото проучване на паметника са открити два гроба, принадлежали вероятно на първоначалните ктитори. През 1608/9 г. църквата е преустроена и изписана изцяло със средствата на архонта Тома.
Ктиторският надпис върху южната стена и сцената Преображение Христово.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с дървен покрив и без притвор. От първоначалната постройка е запазена източната стена на олтара с апсидата (изявена отвън) и малка протезисна ниша. През XVII в. църквата е преустроена и разширена на север и запад. Добавена е по-голяма протезисна ниша. Наосът се осветява от два прозореца върху южната и северната стена. Входът се намира в западната част на южната стена. Патронната ниша върху южната фасада е изградена над прозореца, маркиращ центъра на стената. Вероятно значително по-късно от юг е добавена галерия.
Фреските от 1608/9 г. са покривали всички стени на църквата. Разкритият по-ранен живописен слой (XIII в.) не е бил част от украсата от нач. на XVII в., но е много вероятно тя да го е повтаря. Няма сведения за свалените стенописи.
Източната стена на олтара.
От втория етап на изписване в олтара е запазена горната част от Възнесението над апсидната конха. Върху източната стена в долния регистър е представена сцена от цикъла на Поствъзкресните явявания на Христос – Мироносиците на Гроба Господен, към която е добавен и епизодът с Апостолите при празния гроб. В протезисаната ниша, добавената през XVII в., е представен Христос в гроба. Над него Христос Емануил благославя с двете ръце. От север са разположени фронтално двама дякони. Върху северната стена на олтара традиционно е разположено Видението на св. Петър Александрийски, а в цокъла е запазена фигурата на Арий в ада. Върху южната стена двама отци на Църквата, част от Поклонението на жертвата, са обърнати на изток към апсидата. Над тях започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово и продължава пред олтарната преграда със сцените Сретение, Кръщение, Възкресението на Лазар, Влизане в Йерусалим и Преображение. Живописта върху западната стена изцяло липсва. Върху северната стена са запазени фрагментарно Предателството на Юда и Съдът на Пилат. Малък фрагмент от сцена – отворен гроб (вероятно част от Оплакване Христово) предхожда Слизане в ада (в олтара).
Северна стена на наоса.
В долния регистър са представени светци в цял ръст. Пръв пред олтара е разположен св. Йоан Предтеча като Ангел на пустинята. Следва прозорец, в чиито страници са поместени образите на двамата първоапостоли Петър и Павел. Редицата продължава с изображенията на св. Никола Мирликийски, св. Патапий, св. Антоний Велики и още един неизвестен монах. В дебелината на вратата е изобразена св. Марина. Върху северната стена са запазени ликовете на трима светци лечители – Козма, Дамян и Пантелеймон. Следват светци воини, сред които е св. Меркурий, проверяващ стрелата си. Непосредствено пред олтара е съхранена част от патронната композиция – св. Димитър на трон, стъпкал в краката си гола фигура, символизираща злото, и фланкиращите го фигури на сподвижниците му св. Нестор и св. Луп.
В патронната ниша върху южната фасада е представен отново св. Димитър на кон, побеждаващ поледения цар. От запад на нишата са разположени Кръщение Христово и фреско-иконите на Христос Пантократор и Богородица от типа Одигитрия.
Върху източната фасада, над апсидната конха, също е запазена фрагментарно силно избледняла композиция с посветителен надпис.
Гръцки.
Св. Йоан Кръстител – южна стена на наоса
Св. Антоний Велики – южна стена на наоса
Стенописите са работили двама зографи. „Ръката” на единия разпознаваме в стенописите на църквата „Св. Богородица” на архонта Апостолакис. Въпреки че е обичайно патронното изображение да увенчава входа на храма, в „Св. Димитър” е предпочетено то да бъде център на южната фасада. По същия начин в Богородичната църква на архонта Апостолакис ликът на Божията майка е разположен в центъра на северната стена в наоса, без да е съобразено с разделението на стенописните регистри. Ателието, оглавявано вероятно от същия зограф, две години по-рано изписва стенописите в църквата на Слимничкия манастир (1606/7).
Мария Колушева
Σίσσιου. Ι. Άγιος Δημήτριος – Ενορία Ελεούσης. – In: Επτά εκκλησίες της Καστοριάς. Καστοριά, 1995, 45-56.
Παϊσίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002.
