Църквата „Св. Богородица Кубелидики”, поглед от югоизток
В най-високата част на гр. Костур (Северна Гърция) се намира емблематичната за града църква „Св. Богородица Кубелидики” (или още „Кастриотиса”). Храмът е бил в укрепения град, в непосредствена близост до крепостната стена, а днес е разположен в пространството между главната улица „Μητροπόλεως” и ул. „Καραβαγγέλη”.
Според някои автори църквата е издигната в края на IX или през X в., но по-разпространеното в литературата мнение е, че тя е построена през XI в. Нейното средновековно название „Кастриотиса” произлиза от гръцката дума κάστρο (лат. castrum, крепост). Наложилото се през Османския период име „Кубелидики” (от турски език „кубе”), подчертава архитектурата, която с купола си се отличава от останалите костурски църкви.
Храмът представлява малка постройка с наос с три конхи и с висок купол, поддържан от четири арки. От запад наосът преминава в тесен, по-голям по ширина, а не по дължина, засводен притвор. Църквата е изграден от камъни и тухли, с тухлена декорация. В края на XV в. е пристроен още един притвор, чийто свод е разрушен и впоследствие заменен с двускатен покрив. Входът е от запад.
Западната фасада на църквата „Св. Богородица Кубелидики”
През 1940 г. голяма част от купола е разрушена по време на бомбандировка, но е възстановена още през 1949 г.
„Св. Богородица Кубелидики” съхранява живопис от няколко етапа на изписване от 1260-1280 г. до XVII в. Макар и разрушени на места, стенописите покриват почти изцяло интериора и западната фасада. Живописта от XV в. се датира точно по посветителския надпис на Андроник от 1495/1496 г., публикуван от Анастасиос Орландос.
Стенописи от 1495/1496 г.
От XV в. са запазени стенописите по западната фасада на църквата, фрагментът в ниския регистър на северната стена на притвора с допоясно изображение на св. Никола и фигурата на св. Мина на кон, също на северната стена, но на втория притвор.
Живописта по западната фасада е зле съхранена и силно избледняла, особено в долния пояс. Най-високата част на фасадата е заета от композицията Дейсис, а под нея са изписани сцени от житийния цикъл на св. Йоан Кръстител: Св. Йоан Кръстител се явява пред Ирод, Обезглавяването на св. Йоан Кръстител, Танцът на Саломе и Пирът на Ирод.
В първия регистър, в отделни рамки са представени Пророк Илия хранен от гарвана и Богородица Страстна северно от входа, както и св. Йоан Кръстител южно от входа. Последното изображение от юг е по-късно изписаната фигура на св. Петка. Днес са видими само силуетите на тези образи, но са запазени техни фотографии, публикувани още от Хрисанти Мавропулу–Циуми.
Гръцки.
Монументалната живопис от 1495/1496 г. в „Св. Богородица Кубелидики” принадлежи към зрелия етап от развитието на костурските ателиета през 90-те години на XV в. Тяхно дело са още фрагментът в църквата „Св. Никола на архонтисата Теологина” в Костур (края на XV в.), стенописите в Погановския манастир (1499) и част от живописта в „Св. Петка” в Брайчино (края на XV в.).
Св. Мина на кон от църквата „Св. Богородица Кубелидики”, детайл, и Св. Георги на кон от църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир, детайл
Стенописите от западната фасада на „Св. Богородица Кубелидики” намират най-близкия си стилов паралел в по-голямата част от живописта в притвора на църквата на Кремиковския манастир (1493). Тук трябва да се подчертае и редкия иконографски вариант на образа на св. Йоан Кръстител без крила и със свитък, който присъства в двата паметника.
Цвета Кунева
Ορλάνδος, A. Τά βυζαντίνα μνημεία τής Καστορίας. Αρχείον τω̃ν βυζαντινω̃ν μνημείων τής Ελλάδος IV, Αθήναι, 1938, 125-136.
Πελεκάνιδις, Σ. Καστορία. Βυζαντιναί τοιχογραφίαι. Θεσσαλονική, 1953, πιν. 102-117.
Μαυροπόυλου-Τσιούμη, Χρ. Όι τοιχογραφίες του̃ 13ου αιω̃να στη̃ν Κουμπελίδικη τη̃ς Καστορια̃ς, Θεσσαλονίκη, 1973.
Epstein, A. W. Middle Byzantine Churches of Kastoria: Dates and Implications. – The Art Bulletin, Vol. 62, № 2, 1980, 190-207.
Pelekanidis, S., M. Chatzidakis. Kastoria. Athènes, 1985, 84-91.
