Изглед към храма от югоизток
До манастира се стига от кв. Сеславци, на 19 км северно от София, като в началото пътят от селото към манастира е асфалтов и той прекъсва при полуразрушените сгради на закрития уранов рудник „Девети септември“, част от мина Бухово. После следва къса отсечка черен, но все пак проходим път, който води до манастирския храм. Обикновено църквата е заключена, но желаещите да я посетят могат да вземат ключа от кметството в село Сеславци. Тъй като се намира на територията на мината, манастирът съседства с насипите от хиляди кубични метра сива пръст, изкопана при търсенето на залежите от радон, но останките от технологията на рудодобива са характерни за пейзажа в целия регион. Съществува и туристически маршрут, чиято маркирана пътека свързва Сеславския, Кремиковския и Буховския манастири.
Христос Пантократор от свода на наоса
Няма сведения за времето на създаване на манастира и за ранната му история. Неговата църква е построена вероятно в началото на XVII в. върху останките от по-ранен храм, открити при археологически сондажи. Тя е украсена със стенописи през 1616 г. с даренията на йеромонах Даниил и представители на местното население, както се разбира от ктиторския надпис на западната стена на наоса. През 1618 г. по молба на същия йеромонах Даниил за нуждите на манастира св. Пимен Зографски преписва и изпраща в манастира миней за месец ноември; ръкописът с приписката, съдържаща тези данни, днес се съхранява в Националната библиотека. В края на XVIII в. Сеславският манастир е опустошен от кърджалии и изглежда е бил изоставен до началото на 30те години на XIX в., за когато има данни, че отново е действащ. Предполага се, че за възраждането му има роля игумен Исайя, споменаван в приписки от 30те години на XIX в., запазени в различни по съдържание богослужебни книги.
Манастирът е изоставен отново през 50те години на миналия век, когато започва да се разработва сеславското ураново находище и той се оказва в непосредствена близост, всъщност попадайки в двора на мината. Тъй като зоната е засекретена, до 1989 г. достъпът до манастира е строго забранен. Това е период на разруха, който продължава дълго време – до неотдавна манастирът бе съвсем запуснат, някога запазените останки от жилищни и стопански постройки са срутени, неколкократно е разкопаван от иманяри. През последните десет години се подемат кампании за спасяването на манастира и ценните стенописи в църквата по инициатива на различни държавни институции, фондации и частни лица, в резултат на които е поставена нова врата на храма, пространството около него е почистено и благоустроено, на мястото на руините от манастирските сгради е построен навес с пейки и маси. За съжаление, дейностите по благоустрояването на пространството около църквата, използването на бетон, цимент и ламарина нарушават първоначалния облик на манастира, загубена е автентичната манастирска атмосфера.
Стенописите от западната част на наоса
Днес от някогашния манастирски комплекс е останала църквата, която представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, но по-висока и с по-обширно вътрешно пространство в сравнение с останалите запазени църкви от региона, които датират от същата епоха. Градена е от ломени камъни и хоросан, като фасадите ѝ са разнообразени от подпокривния корниз, изработен от зъбчати тухли, а входът ѝ е украсен с три розети.
В храма има стенописи от 1616 г. и от 30те години на XIX в., от когато датира надживописването на образите на правите светци върху ниската част на северната стена на наоса. Върху западната, източната и южната фасада е имало стенописи, които са почти изтрити днес и за тяхното датиране е трудно да се изкаже обосновано становище. Има данни за преупотреба на фрагменти със запазена мазилка и стар живописен слой с неизвестна датировка, използвани при изграждането на храма и видими днес на места, където живописта от 1616 г. е изпадала. Съществуват и свалени фрагменти от стенописи от прилежащите към манастира постройки, вероятно от манастирската трапезария, които се съхраняват в Националния исторически музей и вероятно датират също от XVII в., но изглежда не съвпадат по стил със слоя от 1616 г.
Описание
В олтарната абсида е изобразена Богородица с двама архангели, под които се разгръща композицията на Божествената литургия, а в най-ниския регистър е Поклонение на жертвата. Върху свода в най-източната му страна е изписан Христос от Възнесението, както и медальони с божествените ипостаси: Христос Емануил, Вседържител и Ангел на Великия съвет. Както е обичайно за повечето стенописни програми от периода тези изображения са фланкирани от юг и север от допоясните фигури на старозаветни пророци със свитъци с текстове в ръце. Под сцените, представящи цикъла на Великите празници са представени обширно Христовите чудеса, разгръщащи се по северната и южната стена на наоса, като тяхната подредба е свързана с богослужебното последование и неделите, следващи Възкресение Христово. Между тях са включени и относително по-редките сюжети Христос изгонва седем бесове от Мария Магдалена на южната стена, както и Христос изцелява слепи, куци и прокажени и Христос изцелява глух, недъгав и парализиран на северната стена. Фризът от медальони с бюстовете на светци, който почти без изключение присъства в стенописите на църквите от периода, тук е заменен от регистър с изображенията на светци в цял ръст, представени с по-малки размери, между които епископи, архиепископи и патриарси, а в най-ниския пояс са обичайните фигури на светци, отново на св. отци на Църквата, както и на светци войни и лечители. Особен интерес представляват образите на св. Георги Нови Софийски и св. Никола Нови Софийски от най-ниския регистър с правите светци на северната стена, които са част от надживописванията от ХIХ в. и за които се предполага, че повтарят разпределението и състава на образите от по-ранния слой.
Изображенията на св. Богородица с Младенеца от апсидите на Сеславския манастир, църквата в Зерват и Слимничкия манастир
Интересно е разпределението на стенописите върху свода на притвора, където са изобразени в правоъгълни полета три групи фигури в цял ръст: на Богородица и архангелите Михаил и Гавриил, на пророците Даниил, Захарий и св. Йоан Предтеча, както и на пророците Малахия, Илия и Моисей. Върху източната стена на притвора, следвайки извивката на свода, е изписана Лествицата на Яков, под нея е патронната ниша с образа на св. Никола, около която са представени сцени от Богородичния Акатист, които продължават и по северната и южната стени, илюстрирайки икосите и кондаците в два регистъра от сцени. На западната стена на притвора се разгръща една друга сравнително рядка за нашите паметници от ХVII в. композиция – Дърво Йесеево, а от двете й страни високо горе са представени и химнописците св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски. Към впечатляващо богатия репертоар на светците в храма, в притвора са прибавени образите на монаси и отшелници, във връзка с предназначението на храма, като между тях впечатлява компактната група балкански светци: св. Прохор Пшински, св. Йоаким Сарандапорски и св. Гавриил Лесновски, изобразени на западната стена, както и св. Йоан Рилски от южната стена на притвора. Изписани са и образите на жени светици, между които св. Текла, св. Марина, св. Варвара, св. Екатерина, св. Петка, което е обусловено от богослужебната функция на това пространство в храма, вероятно предназначено и за женско отделение.
Сходства в използваните типажи в стенописите на Сеславския манастир (1 и 2), църквата в Зерват (3) и Слимничкия манастир (4 и 5)
Кирилски и гръцки.
Стенописите от 1616 г. в сеславската манастирска църква са дело на един зографски екип с двама водещи майстори, работили по едно и също време в наоса и притвора. Живописта в наоса и особено стенописите по свода изглежда са изпълнени от по-добре школувания зограф. Стенописите от XIX в. са рисувани от самоковския зограф Коста Вальов.
Детайл с един от съдовете, повтарящ се в стенописите от Сеславския манастир (1 и 2) и в църквата в Зерват (3)
Създаването на декоративната програма на сеславския манастирски храм хипотетично е приписвано на т.н. Пименово ателие, но доказването на тази хипотеза е невъзможно, тъй като днес не са запазени подписани творби на св. Пимен Зографски (Софийски), които да могат да се използват за сравнение. По-убедително аргументирано е мнението, че най-близък паралел на сеславските стенописи е живописта в църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в с. Добърско от 1614 г., а по-ранните най-близки аналогии са стенописите в източната част на църквата „Успение Богородично“ в Зерват от 1605/6 г. и в наоса на Слимничкия манастир от 1606/7 г. Става въпрос за едно ателие, което, с промени в състава си, е работило в тези и в други паметници от края на XVI и първата четвърт на XVII в. в РМакедония, Гърция и България.
Maргарита Куюмджиева
Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис. С., 1977.
Прашков, Л. Е. Бакалова, С. Бояджиев, Манастирите в България. С., 1992.
Куюмджиев А., Б. Пенкова, Г. Геров, Е. Бакалова, И. Ванев, И. Гергова, М. Куюмджиева, Ц. Кунева, Ю. Бойчева. Корпус на стенописите от XVII век в България. С., 2012 (автор на статията за паметника е И. Гергова)
Василев, Ц. Гръцкият език в църквите със смесени надписи от XVII век в България. С., 2017.
