Роженският манастир „Рождество Богородично” се намира на ок. 4,5 км североизточно от гр. Мелник върху билото на висок гол хълм, който стръмно се спуска на юг към село Рожен. От манастира се разкрива чудна гледка към знаменитите бели мелнишки скали, които го заобикалят от всички страни.
Първоначалният подход към манастира е бил от запад по пътека, която минава напряко през гънките на планината и извежда до манастирска порта, до която още личат следи от отбранителна кула. Днешният подход от изток датира вероятно от началото на ХVІІІ в., когато е изградена и портата върху източната стена на манастира.
Няма сведения за времето на основаването на манастира. При разкопки в манастирския двор са намерени монети от времето на византийския император Мануил VІІІ Палеолог (1259-1282). В илюстриран ръкопис от кр. на ХІІІ в. (днес в библиотеката на Йерусалимската патриаршия, Codex Tafou 5) има приписка, съобщаваща, че произхожда от Роженския манастир.
Най-ранното сигурно сведение за съществуването на манастира е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра „Св. Атанасий” на Атон, в която се казва, че ръкописът е преписан през 1551 г. от йеромонах Козма, игумен на манастира на “Всесвещената Богородица Рози(н)отиса”.
След завладяването на Балканите от турците манастирът запада, но през ХVІ в. обителта преживява подем и основно е обновена. След средата на столетието са построени основните манастирски сгради: главната църква (католикона) и днешното южно крило с трапезарията на втория етаж. През 1662 г. е построена и изписана манастирската костница. Скоро след това манастирът пострадва от голям пожар. В началото на ХVІІІ в. започва възстановяването на главната църква, върху запазеното витражно стъкло на един от прозорците на църквата има година 1715. През втората половина на столетието манастирът запада и е превърнат в метох на Иверския атонски манастир. От 1790 г. датира копието на чудотворната иверска икона на Богородица Портаитиса и нейния проскинетарий, поръчани от мелнишки граждани. Упадъкът прдължава и през ХІХ в., като през 1899-1901 г. според Пол Пердризе в манастира има само трима монаси. В началото на ХХ в. икономът на манастира ограбва неговите имоти, докато през 1912 г. Яне Сандански не го изгонва, а манастирът преминава към Българската екзархия. През 1921 г. Международният съд в Хага потвърждава принадлежността на манастира към Българската църква.
В план манастирът е неправилен шестоъгълник, чийто страни – манастирските крила, са строени по различно време. Най-старо е южното крило, което, съдейки по фреските в трапезарията, датира от края на ХVІ в. Манастирските сгради затварят вътрешен двор, в който се издига главната църква. Тя е трикорабна правоъгълна постройка с три апсиди и дървена двускатна покривна конструкция. Към южната фасада е построена открита галерия, а към западната неголям кьошк. Църквата е голяма – заедно с централната апсида е дълга 27 м и широка 13 м. Просторният наос е разделен на три кораба посредством четири двойки дървени колони. В северната част на притвора е обособен параклис, посветен на светците лечители Козма и Дамян. Към края на ХVІІІ в. южната част на олтара била преградена и превърната в параклис на св. Георги с отделен иконостас, т.н. „малък роженски иконостас”. Големият иконостас се отличава с ажурната си майсторска дърворезба. Иконостасът, както и повечето от иконите върху него датират от началото на 30-те години на ХVІІІ в. Запазени са също дърворезбеният амвон, владишкият трон, киворият на олтара, проскинетарият и полилей, които заедно с иконостаса образуват един уникален художествен ансамбъл от едно време и дело на един екип майстори.
Стенописите от ХVІ в.
В края на ХVІ в. и в самото начало на следващото столетие са били изписани католиконът и трапезарията на манастира. От това изписване днес са запазени фреските в притвора, в дебелината на два прозореца в наоса (и в дебелината на двата прозореца на северната стена има живопис от това време) и върху фасадата на католикона, както и фрагментите от трапезарията и стената на галерията пред нея. Не е запазен ктиторски надпис, но са запазени две дати: годините 1597, изписана в нишата над вратата в притвора върху южната фасада, и 1611 – в дясно на същата врата (тази втората дата днес май я няма). Първата дата се отнася до изображенията на Богородица на трон с пророци от южната ниша и на Христос с апостолите от нишата на западната фасада. Съдейки по стиловите особености, можем да приемем, че тя се отнася и за другите стенописи върху южната фасада – Лествицата на св. Йоан Лествичник и Страшния съд, както и сцените от църковния календар в дебелината на прозорците на наоса и тези в трапезарията.
За първоначалните стенописи в наоса на главната църква няма никакви данни, но стенописите в притвора са запазени изцяло. Стенописите в притвора са разположени в четири регистъра. В най-горния регистър на северо-източния ъгъл е представена рядката композиция по песнопението Достойно ест с монументалните фигури на пророците Исайя и Йезериил от двете страни, а под нея е изобразен също така рядко срещаният в живописта от периода образ на трилик ангел. Останалите сцени върху стените са организирани в три цикъла, които следват един след друг – цикълът по Цветния Триод, Цикълът с Деянията и чудесата Христови и цикълът на т. нар. Утренни евангелия. В най-долния регистър са разположени фигурите на изтъкнати църковни йерарси, но изобразени в монашески одежди. Единствени извън циклите са образите на светците безсребърници Козма и Дамян в нишата над вратата в параклиса върху северната стена, на неизвестна мъченица, обърната към тях, и Светият Убрус над прозореца върху западната стена. Според Георги Геров стенописите представляват едно във висша степен „монашеско изкуство”, характеризиращо се със сложна идейна концепция, предполагаща висока образованост както на техните поръчители, така и на създателите им.
От първоначалната украса на манастирската трапезария са останали само фрагменти, чиито стилови белези ги отнасят към края на ХVІ в. За съжаление след неудачната архитектурна реставрация на помещението много от тях не могат да бъдат върнати на първоначалните им места върху стените. Ззаедно с тази в Бачковския манастир, Роженската трапезарията е от малкото запазени изписани трапезарии от поствизантийския период на Балканите. От съхранените фрагменти съдим за нейната програма – в конхата на апсидата е изобразена Тайната вечеря, а под нея великите отци на църквата в монашески одежди. Върху стените е бил разположен цикълът на Богородичния акатист, под него е вървял фриз с мъченици в медальони, а в най-долния регистър прави фигури на изтъкнати монаси. Върху външната стена на трапезарията от страната на галерията са били изобразени Вселенските събори.
Успение Богородично, източна стена на притвора, зографи Никола и Теохари, 1727 г.
Стенописите от ХVІІІ в.
След големия пожар в кр. на ХVІІ в. се налага основен ремонт и преизписване на манастирската църква. През 1727 г. зографите Никола и Теохари изписали в надвратната ниша върху източната стена на притвора патронната сцена Рождество Богородично. По неизвестни причини не им е било възложено изписването на главната църква. Това направили братята Анастасий и Алексей йерей от Янина през 1732 г. Вероятно епирските зографи са били поканени по препоръка на мелнишкия митрополит Дионисий, също родом от Янина, който починал през 1728 г. Ктиторският надпис съобщава, че изписването на католикона станало при вселенския партриарх Паисий, Мелнишкия владика Антим и игумена Анастасий със средствата на архонта и скевофилакс господин Дукас и други християни.
Заедно с помощници те изпълнили фреските в наоса, част от притвора и параклиса на св. безсребърници Козма и Дамян в северната част на притвора, както и повечето от иконите върху иконостаса.
Стенописите в наоса са разположени в четири пояса. В най-горния са христологичните цикли – Чудеса Христови в олтара, Великите празници, Страстите Христови и по Цветния Триод – в наоса. Под него е регистърът със сцените на Богородичния акатист и сцени от живота на Богродица, необичайно, но не и необяснимо, като имаме предвид богородичното посвещение на манастира. Следва фриз от медальони с образите на мъченици, а в най-долния регистър са изобразени светци в цял ръст, сред които и двама местни янински мъченици.
Същият екип зографи е украсил и параклиса на светите Козма и Дамян. Ктиторски надпис съобщава, че живописта е поръчана от монахинята Мелания, която е и изобразена върху южната стена. Стенописите включват сцени на Празниците и Страстите Христови, медальони с мъченици и светци в цял ръст. Забележителен е иконостасът, който носи архаични черти, и малката икона на Богородица Одигитрия, дело на зографите от края на ХVІ в.
Патронна ниша от южната фасада на Роженския манастир и от източната стена на притвора на църквата на Слимничкия манастир
Зографите от ХVІ в.
Г. Геров смята, че зографите, изпълнили фреските в притвора на Роженския католикон, са трима. Докато стилът на фреските върху фасадите, в прозорците на наоса и в трапезарията може да намери връзка със стила на зографите от Епир от ХVІ в., стилът на фреските в притвора засега остава без аналог в балканските паметници от епохата.
Но изображението на Богородица с младенеца на трон в нишата над вратата на южната фасада намира пряк паралел в аналогичното изображение в надвратната ниша върху
източната стена на притвора в църквата на Слимничкия манастир. Двете изображения като че ли възпроизвеждат един образец.
Зографите от ХVІІІ в.
Екипът на янинските зографи Анастасий и Алексей йерей според Анастасия Турта е изпълнил още няколко стенописни ансамбъла в епирския край – в църквите „Св. Мина“ в Монодендри (1734), „Св. Атанасий“ в Дурмани (1736) и „Св. Атанасий“ в Хоруда. Георгиос Веленис оспорва тази атрибуция. Въпросът за авторството на стенописите остава открит.
Всички надписи върху стенописите в Роженския манастир са на гръцки.
Бисерка Пенкова
Perdrizet, P. Melnik et Rozno. – Bulletin de correspondance hellenique, XXXI. Paris, 1907, 35-37.
Vlachos, Th. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon. Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969.
Стоянова, М. Костницата на Роженския манастир. – Изкуство, 4, 1985, 38-47.
Пенкова, Б. Стенописите от трапезарията на Роженския манастир. – Изкуство, 7, 1986, 31-37.
Препис, А. Роженският манастир през периода ХVІ – началото на ХХ в. – Palaeobulgarica, 2, 1987, 85-104.
Kissas, S. Contribution to the History of Rozen Monastery near Melnik. – Cyrillomethodianum, XI, 1987, 197-199.
Stoyanova, M. The cemetery church of Rozen monastery. – Balkan studies, 28, 1987, 25-50.
Пенкова, Б. Към въпроса за творческия процес на средновековните зографи (Някои наблюдения върху стенописите на Роженския манастир). – Изкуство, 5, 1989, 36-41.
Бакалова, Е. Роженският манастир. С., 1990.
Геров, Г. Цикъл по утринните неделни евангелия в стенописите на Роженския манастир. — Изкуство, 9-10, 1990, 15-21.
Τούρτα, Α. Οι ναοί του Αγίου Νικολάου στη Βίτσα και του Αγίου Μηνά στο Μονοδένδρι. Αθήνα, 1991.
Пенкова, Б. Фреске на фасади главне цркве Роженског манастира код Мелника. – Зограф, 22, Београд, 1992, 61-67.
Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир. С., 1993.
Гергова, И. Последен етап от реставрацията на Роженските стенописи. – Изкуство, 4, 1993, 25.
Tourta, A. Apercu de la peinture réligieuse á Thessalonique et ses environs au XVIII s. – Проблеми на изкуството, 2, 1997, 18-22.
Геров, Г. Едно ателие от втората половина на ХVІІ век в Мелнишкия край. – Известия на Исторически музей – Благоевград, ІV. Благоевград, 2005, 52-59.
Gerov, G. Icons from Melnik and Melnik Region, Bulgaria. Sofia, 2007
Βελένης, Γ. Άγιος Μηνάς Μονοδενδρίου Ηπείρου addenda et corrigenda. – Ηπειρωτικά Χρονικά, 43, Ιωάννινα, 2009, 53-89.
Стенописи oт XVI в. от фасадите
Стенописи от XVI в. от притвора
Стенописи от XVI в. от трапезарията
Стенописи от ХVІІІ в. от наоса
Стенописи от ХVІІІ в. от параклиса
