Църквите на Кремиковския манастир от изток
Кремиковският манастир се намира на около 3 км северно от софийския квартал „Кремиковци”, в местността „Градището” на южния склон на Стара планина. И днес манастирът е действащ и ежедневно приема поклонници и посетители.
Известни са легендарни сведения, че Кремиковската църква е част от т. нар. Софийска Света гора и е сред издигнатите от цар Иван Александър храмове. Всъщност не разполагаме с данни за или против тази теза. Със сигурност обаче, след края на ХV в. Кремиковският манастир става едно от най-важните православни средища по българските земи и неслучайно ктитор на манастира е самият Софийски митрополит.
Ктиторски портрет, църква „Св. Георги” в Кремиковския манастир
Запазени са редица писмени данни за историята на манастира, сред които основните са стенописните надписи в храма, Кремиковското евангелие с приписка от 1497 г., Кремиковският поменик от последното десетилетие на ХVI в. – началото на ХVII в., редица други поменици и сръбски родослови от края на XV и от XVI в.
Ктиторският надпис от източната стена на притвора е най-ранното сигурно свидетелство за манастира и за ктиторите – „преосвещеният митрополит на София кир Калевит, неговият син Радивой, неговият син кир Данко 31 януари 1493 г.”. Под него е добавен още един ред, който съобщава за смъртта на митрополит Калевит през 1503 г. На ктиторския портрет от северната стена на притвора, до образите на двете деца на Радивой – Тодор и Драгана, е отбелязано, че те са починали през август 1493 г. В северната половина на притвора, при археологически разкопки са разкрити гробове на четири едновременно погребани деца – най-вероятно от семейството на дарителите.
В манастира са запазени и по-нови надписи, свидетелстващи за даренията на йеромонах Антоний и игумена Христофор – на западната стена на наоса от 1799 г., на олтарната трапеза от 1800 г., върху сребърна позлатена плочка с надпис от 1593 г. от дървеното ковчеже, изработено през 1804 г. и съхраняващо мощите на св. Георги Нови Софийски, както и надпис върху полилея от църквата от 1828 г.
План на църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир
Сградата спада към най-разпространения за периода архитектурен тип на малката еднокорабна църква, с една апсида, полуцилиндрично засводяване и притвор (наос 6,70 х 4 м; притвор 5 х 4,40 м, височина 5 м). Неизвестно кога и по какви причини сводът на наоса е паднал. Притворът не е бил засводен, което личи от завършващите със скосяване стенописи по източната и западната стени. Църквата е имала и още един, външен притвор, разрушен в самото начало на ХХ в. по времето на построяването на новата църква в манастира. В този притвор първите изследователи на храма са документирали ктиторски надпис от 1611 г., който съобщава за изписването му с дарителството на игумена Богослов и кир Василке от София.
Не е известно от кога датира първоначалната постройка – от ХIV или от XV в., но тя е била обновена почти изцяло и изписана през 1493 г. Възможно е наосът и притворът да не са издигнати съвсем едновременно, за което говорят техният различен градеж, както и изобразения в ктиторския портрет модел на храма. Наосът е изграден от ломени камъни и тухли, докато в градежа на притвора тухлите липсват.
Запазената живопис обхваща изцяло интериора на храма (с изключение на разрушения свод на наоса), както и западната фасада на притвора и фрагмент в нишата на източната стена на манастирската трапезария.
Макар и много близка по стил, живописта от отделните части на наоса и притвора се различава. Със сигурност до януари 1493 г. са изписани наосът, източната стена на притвора и ктиторският портрет от екип от двама зографи. Почти веднага след тях, но от други зографи, са изписани останалите три стени на притвора. Тази живопис е много близка по време и по стил, но не може да се датира точно. От една страна, посочената в ктиторския портрет дата за смъртта на децата е август 1493 г., т.е. около 7 месеца по-късно от ктиторския надпис. Възможно е децата да са починали по времето, когато първият екип е приключвал довършителните работи по храма, например иконостаса. Иконата „Христос Пантократор”, днес в Криптата, е дело на главния майстор, работил в наоса. От друга страна, при направения по време на реставрационните работи сондаж в горната част на ктиторския портрет е установено, че отдолу има мазилка с друг, по-ранен дарителски портрет.
Композицията Страшният съд от западната фасада следва по-стари образци, но най-вероятно датира от 1611 г., както посочва и първият изследовател на църквата, който описва подробно липсващия на фасадата образ на Христос Праведен Съдия. Той е бил изписан на южната стена на външния притвор.
Св. Богородица Оранта с Младенеца, църква „Св. Петка” в Брайчино
Св. Богородица Оранта с Младенеца, Кремиковски манастир
Фрагментите от живопис в трапезарията на Кремиковския манастир са от ХVII – XVIII в.
В наоса са представени сцени от Великите Празници, образи на пророци, композициите Дейсис и Св. Георги убива дракона, както и светци в медальони и прави светци, повечето от които войни.
На източната стена на притвора се намира най-подробно разработеният (в 15 сцени) и най-ранният запазен житиен цикъл на св. Георги по българските земи. Особен интерес представляват и сцените от Богородичния цикъл, илюстрацията на Стихирата за Рождество, най-ранният за монументалната живопис у нас цикъл на Богородичния акатист. Долните два регистъра на три от стените на притвора традиционно са заети от образи на светци в медальони, композиции и прави светци, сред които трябва специално да се отбележат ктиторският портрет, Чудото на св. Георги с дракона и спасяването на дете от плен, фигурите на св. Варвар, на пр. Илия и на св. Йоан Кръстител.
На западната фасада на църквата в лошо състояние е запазен Страшният съд, а в манастирската трапезария – фрагмент с образа на св. Георги на трон, който също е зле запазен поради пожар.
Кирилски и гръцки.
Иконографията и стилът на живописта в Кремиковския манастир са представителни за широк кръг паметници от последните десетилетия на ХV и първите десетилетия на ХVІ в., свързани с Костур (Северна Гърция) – главен художествен център на Балканите в периода. Най-ранните и качествените сред тях са в Стария католикон на Големия Метеор (1483), църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур (1486), както и част от стенописите в манастира „Успение Богородично” Трескавец (1483) и в „Св. Никита” при с. Чучер (1483) в РМакедония. Произведенията на монументалната живопис и на иконописта от този художествен кръг откриваме на територията на почти всички съвременни балкански държави. Те преосмислят традициите на палеологовото изкуство от края на ХІV в. във връзка с новите исторически условия, в които е поставено православното население в империята. Характерни белези за този художествен кръг са Дейсисът с Христос Цар на царете и светците-воини, представените в огледална композиция св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат; цялостното въздействие за аристократизъм и монументалност; интересът към детайла; емоционалното представяне на позите и жестовете на фигурите; реалистичните елементи и опитът за предаване на перспектива; яркият колорит.
Оплакване Христово, Кремиковски манастир
Оплакване Христово, Погановски манастир
Главният зограф, работил в олтара и в ниските регистри на наоса на Кремиковската църква, е изпълнил още част от живописта в църквата „Св. Петка” в с. Брайчино (Македония, края на ХV в.). Сходен с неговия почерк откриваме и в част от стенописите в църквата на Погановския манастир (1499). Фрагментите от края на XV в. в църквата „Св. Никола” на архонтисата Теологина в Костур (края на ХV в.) са най-близкият паралел на живописта, създадена от втория майстор, изписал горните регистри в наоса на църквата на Кремиковския манастир. По-голямата част от живописта в Кремиковския притвор намира своето съответствие в стенописите от 1496 г. в „Св. Богородица Кубелидики”, също в Костур.
Паскалева, К. Църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир. С., 1980.
Поборникова, Р. Находка в старата Кремиковска църква „Св. Георги”. – София, 8, 1988, 12-13.
Кирин, А. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. – Palaeobulgarica, ХІІІ, 2, 1989, 87-100.
Поборникова, Р. Нови археологически изследвания на три средновековни църкви от Софийско. – В: Сердика – Средец – София. Т. 2. С., 1994, 117-127.
Хаджиев, К. Още веднъж за датировката на Кремиковския надпис. – Археология, 1-2, 2000, 66-70.
Gerov, G. La peinture monumentale en Bulgarie pendant la deuxième moitié du XVe – début de XVIe siècle. Nouvelles données. – In: Ζητήματα μεταβυζαντινής ζωγραφικής, στη μνήμη του Μανόλη Χατζηδάκη. Aθὴνα, 2002, 141-157.
Лакова, Е. Образът на св. Варвар в Кремиковската църква. – В: Консервация и реставрация на музейни и художествени ценности. Доклади от Националната конференция по консервация и реставрация, 2-3 декември 2000 г. С., 2003, 312-315.
Петров, З. Проведените КРР по стенописите в старата църква “Св. Георги” на Кремиковския манастир. – В: Консервация и реставрация на музейни и художествени ценности. Доклади от Националната конференция по консервация и реставрация, 2-3 декември, 2000 г. С., 2003, 114-119.
Лакова, Е. Надписи от стенописите от XV век в църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир. – Palaeobulgarica, 1, 2006, 73-97.
Трантеев, Б. Църквата „Св. Георги” в ПИ с идентификатор 68134.829.2, м. Манастирски ливади, район Кремиковци, гр. София. – Археологически открития и разкопки. С., 2015, 765-766.
