Църквата „Св. Никита” при Чучер, изглед от югозапад
Църквата се намира на около 15 км северозападно от гр. Скопие, Република Македония. Разположена е на равно разстояние от селата Чучер, Баняни и Горняни в Скопска Черна гора.
Църквата „Св. Никита” е известна като „задужбина” (храм, издигнат за спасение на душата на владетел) на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Най-вероятно първоначалната манастирска църква е основана между 1183 и 1192 г. от великия жупан на Княжество Сърбия Стефан Неманич, но е възможно това да се е случило и по-рано, през XI – XII в., по поръчка на неизвестен днес византийски аристократ.
Редица писмени извори за „Св. Никита” от XIV в. се съхраняват в архива на Хилендарския манастир на Атон. Цялостното възобновяване върху основата на старата църква „Св. Никита” става през 1299 или 1300 г. от крал Милутин, което се потвърждава от хрисовул на император Михаил IX Палеолог. От приблизително същото време датира и хрисовул на Андроник II Палеолог, баща и съимператор на Михаил IX, в който се посочва, че „Св. Никита” е метох на хилендарския пирг Хрусия.
През 1308-1309 г. „Св. Никита” става метох на Хилендарския манастир, което се доказва от грамота на император Андроник II Палеолог, а през 1321 г., по решение на крал Милутин манастирът минава под директното управление на игумена на Хилендарския манастир.
През османския период, след разрушения, църквата е претърпяла три големи преустройства – през 1483/1484 г., в края на XVI в. и през 1846-1847 г.
Постройката е солидна, изградена от камъни и тухли, с тухлена украса и има следните външни размери: дължина – 11,5 м, ширина – 7,7 м и височина 12,8 м. Църквата е от типа „вписан кръст”, с купол с осмостенен барабан. Куполът се поддържа от четири правоъгълни стълба, свързани със сводове. Фасадите са украсени със слепи арки. Входовете на храма са два – от юг и от запад.
Към края на XVI в. са били издигнати наново полуразрушените към средата на столетието високи части на църквата, а в източната половина на южната стена на „Св. Никита” е бил пристроен и изписан еднокорабен, засводен параклис, посветен на „Св. Йоан Кръстител”. Той е унищожен през 1928 г. по поръка на митрополит Варнава.
Преустройство на архитектурата е извършено и през 1846 г., когато с дарителството на свещеника Урош и на хаджи Трайко Дойчинович от Скопие отново е реставриран разрушеният купол, а от запад и от юг на църквата е било пристроено обширно пространство (т. нар. софра), изпълнявало функцията на нартекс, който също е разрушен през 1928 г.
Архангел Гавриил
Паметникът има четири живописни слоя – от ХІV в., 1483/1484 г., края на XVI в. и от 1846 г.
Ранните стенописи са създадени между 1322 и 1324 г. и са сред класическите паметници на изкуството от Палеологовия период. Те заемат почти изцяло интериора и са дело на прочутия солунски майстор Михаил Астрапа и зографи от неговото ателие. До скоро, на базата на четенето на подписа на зографа върху щита на св. Теодор Тирон, се смяташе, че майсторите са двама – Михаил и Евтихий.
През 1483/1484 г. стенописите са „реставрирани” от неизвестни, но много добри костурски зографи. От живописта от края на XVI в. са запазени само фрагменти в западната част на южната фасада на църквата, а в нейната източна половина е бил несъществуващият днес параклис „Св. Йоан Кръстител”. През 1846-1847 г. дебърският майстор Дичо Зограф (Дичо Кръстевич) изписва купола на църквата и икони за новия иконостас.
Стенописите от 1483/1484 г.
Датата на преизписването в края на XV в. се съобщава в ктиторския надпис над южния вход. Тъй като зографите, „реставрирали” църквата, са запазили и са следвали първоначалните стенописи, на места трудно се определят границите между старата и новата живопис. Някои от оригиналните образи са възстановени частично (например главите на св. Петър и на Архангел Михаил са изписани през XV в., но фигурите им са от XIV в., реставрирани са и части от сцената Кръщение Христово), а други са изписани върху изцяло нова основа през 1483/1484 г.
Този живописен слой заема предимно части от долните регистри на пиластрите, сводовете, както и части от втория регистър на южната и северната стени.
В източните части на „Св. Никита” през 1483/1484 г. са изписани изображенията Възнесение и Петдесетница (източен свод, олтар); Архангел Гавриил от сцената Благовещение (западна стена на североизточния пиластър); илюстрация на първата песен от канона за Велика Събота „Горе на трона, долу в Гроба” (северна страна на арката между югоизточния пиластър и източната стена, над входа към протезиса).
По сводовете и арките, образувани между пиластрите, през XV в. се представени: Преображение и Влизане в Йерусалим (западен свод под купола); Слизане в ада и Разпятие (северен свод под купола); пророк Соломон и св. Козма Маюмски (арка при северозападния пиластър); Съдът пред Пилат и Поругание Христово (южна страна на арката между северозападния пиластър и западната стена) и Пътят към Голгота (източна страна на северозападния пиластър).
Във втория по височина пояс костурските зографи са представили и следните сюжети от Страстите и Чудесата Христови: Тайната вечеря (южна стена); Разкаянието и Смъртта на Юда (източна страна на северозападния пиластър), Изцелението на слепеца (южна стена на северозападния пиластър).
Останалите самостоятелни фигури, изписани през XV в., са: св. Йоан Кръстител (южна стена), св. Никола (западна страна на югозападния пиластър), Архангел Гавриил (южна страна на северозападния пиластър), допоясен образ на св. Кирик и права фигура на св. Мина (западна страна на северозападния пиластър) и допоясен образ на св. Иларион Мъгленски (най-високата част на източната стена на северозападния травей).
Разкаянието и Самоубийството на Юда, „Св. Никита” при Чучер и манастира Трескавец
Гръцки и кирилски.
Църквата „Св. Никита” е сред произведенията, определяни като творби на „главния майстор”, който има заслуга за основаването на водещото ателие в рамките на костурската художествена продукция през 80-те и 90-те години на XV в. Запазените паметници показват, че то е работило изключително интензивно в продължение на около 4 години през 80-те години на XV в. Ателието е станало основа за развитието на зографски екипи, работили в различни ареали на Балканския полуостров до към края на 30-те години на XVI в. Произведения на това ателие са още стенописите в Стария католикон на манастира „Преображение Христово” (Големия Метеор, 1483), част от живописта в манастира „Успение Богородично” (Трескавец, 1483/1484) и в „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур (1486), както и фрагментите в църквата „Св. Петър и Павел” в Егинио (Пиерия, Гърция, 1485).
Цвета Кунева
Влизане в Йерусалим от „Св. Никита” при Чучер и от църквата „Св. Никола на монахията Евпраксия”, детайл
Месеснел, Ф. Живопис цркве Св. Никите у Скопској Црној Гори. – Годишњак Скопског Филозофског факултета, І, 1930, 139-154.
Millet, G., A. Frolow. La peinture du Moyen âge en Yougoslavie. Belgrade, 1930, pl. 50.1-2, 51.1, 51.3-4, 53.2-4.
Татић, Ж. Архитектонски споменици у Скопској Црној Гори. ІІІ. Св. Никита. – Гласник Скопског научног друштва, ХІІ, 1933, 127-134.
Petkovic, V. La peinture serbe du Moyen age. Beograd, 1934, 35-37.
Hamann–MacLean, R., H. Hallensleben. Die Monumental malerei in Serbien und Makedonien von II. bis zum frűhen 14. I. Jahrundert, Giessen, 1963, fig. 223, 234-235, plan 26-28.
Миљковић – Пепек, П. Црквата Св. Никита во Скопска Црна Гора како историско-уметнички споменик. – Споменици на средновековната и поновата историjа на Македониjа І, 1975, 379-386.
Марковић, М. Прилог проучавању утицаја канона Велике суботе на иконографију средњовековног сликарства. – Зборник радова Византолошког института, 37, 1998, 167-183.
Тодић, Б. Српско сликарство у доба краља Милутина. Београд, 1998, 343-346.
Марковић, М. Свети Никита код Скопља. Задужбина краља Милутина. Београд, 2015.
