Слимничкият манастир се намира в Баба планина. Разположен е на североизточния бряг на Преспанското езеро, на около 45 км от гр. Битоля и на 4 км северно от с. Слимница. От езерото до църквата се стига по добре асфалтиран път, който разкрива запомнящи се природни гледки към езерото и опасващите го планини.
Сведения за манастирската църква ни дават посветителните надписи, изписани върху стените на храма. Ктиторският надпис, разположен над входа на западната стена на наоса съобщава, че той е построен и изписан през 1606/7 г. по време на игуменството на йеромонах Никанор и преспанския епископ Матей. Един от главните ктитори на църквата бил Михаил Петков от Битоля. Големият принос, който имал за съграждането и изписването на храма, му дал правото да постави портрета на починалия си син Купен в олтара.
Друг ктиторски надпис, разположен на западната стена на притвора, свидетелства за изписването на тази част от храма благодарение на усилията на манастирското братство през 1612 г. Две години по-късно в църквата отново работи зографско ателие, което изписва западната фасада. Екипа ръководи зографът Никола, оставил подписа си в долната част на патронното изображение на Богородица с младенеца. През 1644/5 г. част от стенописната украса на фасадата е покрита с нова живопис. През XIX в. към фасадата е пристроен открит екзонартекс, който не е изписан. Камбанарията датира от същото време. Пожарите, бушували по време на Първата и Втората Световни войни, унищожават манастирските постройки около църквата.
Наосът на църквата, построен през 1606/7 г., представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с полуцилиндричен свод. Градежът ѝ е от ломен камък на хоросанова спойка. Върху източната фасада е изразена петостенна олтарна апсида със собствено покритие. За осветяване на вътрешното пространство са служели няколко прозореца върху източната и южната стена. С два прозоречни отвора е била снабдена и западната фасада на наоса, които били зазидани впоследствие при пристрояването на нартекса. Олтарното пространство е разчленено от олтарна апсида и две ниши в източната стена, служещи за протезис и диаконикон. Интересно решение е наличието на малка врата на южната стена в олтара. Масивният свод на наоса е поддържан от четири пиластъра, разположени по дължините на южната и северната стена. Пиластрите са свързани чрез сравнително дълбоки арки, образуващи слепи ниши (две в олтара и четири в наоса).
Към наоса през 1612 г. е прибавен неголям притвор. Промяната в нивото на терена е преодоляна с изграждането на високо стъпало. Вратата, отделяща притвора от наоса, е запазена. Тази част от храма също има полуцилиндрично засводяване и прозорец от юг. Върху западната фасада на притвора е изградена патронна ниша.
През XIX в. от запад към притвора е прибавен екзонартекс, по-широк от обема на главната постройка, и камбанария.
Програмата на наоса следва модела на изписване на малките еднокорабни църкви с полуцилиндричен свод. В зенита на свода в медальони са изписани Христос Ангел от Великия съвет, Христос Емануил, Вседържител и Богородица Оранта. Непосредствено под тях от юг и от север са изписани образите на пророци.
В конхата на олтарната апсида е представена допоясно Богородица Ширшая небес, обградена от архангелите. В долния пояс ликовете на няколко светци епископи образуват медальонен фриз, а под тях е композицията Поклонение на жертвата. От двете страни над апсидата са изписани химнописците св. Йоан Дамаскин и св. Козма Маюмски със свитъци в ръце.
В протезисната ниша е представен архидякон Стефан, а в диакониконната – св. Роман Сладкопевец. В нишата на северната стена е Видението на св. Петър Александрийски. До него е разположена фигурата на момчето Купен, починалия син на един от главните ктитори на църквата – Михаил от Битоля.
Най-горният регистър в наоса и част от зоната под него са посветени на сцени на Великите празници, допълнени от няколко композиции от Страстите Христови. Почти цялата западна стена е заета от мащабната композиция на Успение Богородично. В следващия регистър, в олтара и непосредствено пред иконостаса, са разположени сцени от празниците по Цветния триод и от цикъла със сцени на поствъзкресните явявания на Христос. Най-долната зона на наоса е разчленена от четири аркирани ниши, в които са поместени фигури на светци в цял ръст – лечители, изтъкнати представители на общежителното монашество и аскети, светци воини. В последната група особено интересен е образът на св. Никола Нови. Челата на западните пиластри са заети от ликовете на апостолите Петър и Павел. От двете страни на входа на западната стена според традицията, под ктиторския надпис, са представени архангел Михаил, Константин и Елена.
В дебелината на прозореца на южната стена е изписана сцената св. Сисой над гроба на Александър Македонски.
В декорацията на притвора от 1612 г. е застъпена съвсем очаквано богородичната тема. В свода е поместена композицията „О тебе радуется”, а до нея в медальон е изписан Ветхий денми, обозначен като „Саваот невидим”. Горните два регистъра под тях са заети от двадесет и четири сцени, отговарящи на строфите на акатистния химн, посветен на Богородица. Върху западната стена, отново свързани с богородичната тема, са сцените Лествицата на Яков и Борбата на Яков с ангела, Богородица Неопалима къпина, Тримата еврейски отрока в горящата пещ.
Под тези композиции е изписан ред от бюстове на пророци. Най-долната зона, запазена за светците в цял ръст, започва на юг от вратата на източната стена с композицията Дейсис. Сред преобладаващите образи на преподобни се откроява групата на светите Седмочисленици – Ангеларий, Горазд, Климент, Кирил, Методий, Наум и Сава, което представлява най-ранното групово изображение на светителите на Балканите. Още изображения има в страниците на прозореца на южната стена. Там са представени св. Зосим и св. Мария Египетска, а в дебелината на вратата към екзонартекса – св. Марина и св. Игнатий Богоносец.
През 1618 г. върху западната фасада, днес източна стена на екзонартекса, в патронната ниша е изобразена Богородица на трон. Цялата останала част от стената е била заета от композицията на Страшния съд. През 1644/6 г. на юг от входа, върху част от по-старата живопис, е добавен Царски Дейсис с фигурите на апостолите Петър и Павел.
В преобладаващата си част те са кирилски. Заедно с надписите от Добърско и Сеславци показват общи палеографски и езикови особености, което води до заключението, че пишещите/зографите са част от един общ екип. На няколко места изображенията са сигнирани на гръцки като в тези случаи почеркът е различен.
В литературата у нас живописта от наоса на църквата на Слимничкия манастир е приписвана на ателието на св. Пимен Зографски. Изказвани са предположения и за линотопския произход на майсторите (М. Машнич). В своя статия от 2015 г. дългогодишната изследователка на стенописите В. Поповска-Коробар след подробен иконографски и стилов анализ стига до заключението, че става въпрос за зографи, наети вероятно от Костур. Главният зограф, изпълнил част от фреските в наоса, според нея се е подписал като Илия върху иконата на Христос от Добърската църква и в ктиторския надпис в църквата „Св. Архангели Цяцяпа” в Костур (1622).
След направените проучвания в рамките на проекта най-убедително изглежда предположението, че единият от зографите, работили в наоса на Слимничкия манастир, е изпълнил година по-рано част от стенописите в църквата „Св. Богородица” на архонта Апостолакис в Костур (1605/6) и в още два храма в същия град („Св. Димитър Елеуса” (1608/9) и „Въведение Богородично Цяцяпа” (преди 1613/4)). Близка до работата на зографите от Слимничкия манастир е живописта на един от зографите, живописвал няколко църкви в нач. на XVII в. – „Успение Богородично” в Зерват (1605/6), „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат” в Добърско (1614) и църквата на Сеславския манастир (1616).
Що се отнася до стенописите в притвора на слимничката църква, то единият от зографите показва известна стилова близост с част от живописта в църквата „Св. Георги” във В. Търново (1616). Иконографски сходно е изображението на Богородица с Младенеца в нишата над входа към притвора в Слимничкия манастир с това върху южната фасада на Роженския манастир (1597).
Мария Колушева
Милюков, П. Християнския древности западной Македонии. – В: Известия Русскаго археологического института въ Константинополѣ, IV, С., 1899, 98-104.
Грозданов, Ц. Композициjата на Седмочислениците во живописот од XVII-XVIII век. –В: Зборник Филозофског факултета, Скопjе, 1979-1980, 161-176.
Миљковић-Пепек, П. Историските и иконографските проблеми на непроучената црква Св. Богородица од Слимничкиот манастир краj Преспанско езеро. – В: Зборник Филозофског факултета, Скопjе, 1979-1980, 177-208.
Николић, Ј. Теме посвећене Богородици у нартексу Богородичине цркве у Слимничком манастиру. – Зограф, 16, 1985, 66-71.
Поповска-Коробар, В. Към атрибуцията на стенописите в Слимничкия манастир и техните паралели в някои църкви в България. – Проблеми на изкуството, 2, 1997, 3-10.
Машниќ, М. Иконостасот от Слимничкиот манастир Света Богородица. – Македонско наследство, 5, Скопје, 1997, 89-105.
Bardzieva–Trajkovska, D., V. Trajkovski, P. Velkov. Church Holy Mother of God – Slivnica Monastery. Analysis and Initial Conservation of the Fresko Painting. Skopje, 2005.
Наос
Притвор
Екзонартекс