Изглед към църквата от североизток
Църквата е разположена в с. Селник, на ок. 10 км северно от Царево село, Македония, недалеч от ГПП Станке Лисичково. Селото се състои от няколко отдалечени една от друга махали с малобройно население. До църквата се стига по черен път, тя е действаща, но в по-голяма част от времето е заключена. Обявена е за паметник на културата от национално значение. Със средства на Министерството на културата преди около 15 години пространството около храма е благоустроено и са издигнати помощни постройки, а всяка година местните жители отбелязват храмовия празник – 27 октомври, с голям събор и курбан.
В един списък на джелепкешаните от каза Илидже (Кюстендилско, Босилеградско, Царевоселски Пиянец) от 1576 г. се споменават жители на с. Селник, но идентификацията на населеното място не е съвсем сигурна, не е ясно дали не става въпрос за едноименно село, намирало се някога недалеч от с. Таваличево в днешна България. За историята на църквата няма исторически сведения. Въз основа на анализа на стенописите се предполага, че е живописвана през втората четвърт на XVII в.
Стенописите от западната стена на наоса
Църквата е еднокорабна, засводена, с една абсида, покрита е с двускатен покрив от каменни плочи и днес е без притвор. Градена е от ломени камъни с различни размери, като западната фасада е оформена с анти: издадени продължения на двете надлъжни стени, свързани с арка, следваща очертанията на свода.
Според частично запазения ктиторски надпис на западната стена на наоса над входа, живописта в църквата е изработена по времето на неидентифициран епископ с името Прохор от зографа Йован Комнов, като от годината днес е видима само първата буква „з“. От полуразрушените останали редове на надписа може да се предположи, че ктитори са били свещеникът и семейства от селото.
Ктиторски надпис
Стенописите са покривали цялото пространство на наоса, но днес те не са запазени цялостно. На места живописният слой е разрушен, а другаде е бил покрит с вар или боя, свалени при реставрация. Фрагменти от стенописи има и върху западната и източната фасада на храма.
В централната част на свода в наоса е бил представен Христос Вседържител в медальон, съставен от три концентрични кръга в включени в тях надпис от пс. 101, образи на евангелистите и изображения на небесни сили. Стенописната програма на свода се допълва от Ангел на Великия съвет и фигурата на Христос от композицията Възнесение. От фриза с пророците са се съхранили само отделни образи: пророк Даниил и още двама, които могат да се идентифицират по иконографски особености и съдържание на текста в свитъците им като Авакум и Елисей. В югоизточната страна на свода е запазен и образът на пророк Мойсей. Сред сцените в олтарното пространство са долната част от композицията Възнесение Христово и Убрус, Богородица Ширшая небес, Гостоприемството на Авраам от север и Благовещение от юг и Поклонение на жертвата. На южната и северната стени, под лента с характерен за периода палметен орнамент, са разположени в един пояс сцени от Великите празници и Страстите Христови. Под него са допоясните изображения на светци в медальони, сред които след реставрацията са разкрити и св. Виктор, св. Викентий, св. Евстратий и св. Авксентий. В най-ниския регистър са фигурите на светци, сред които се отличава образът на св. Петка на трон, изписан на южната стена до иконостаса, като до нея са представени св. Йоан Рилски и св. Йоаким Осоговски. В същия регистър на южната стена са изобразени композиции с фигурите на св. Георги и св. Димитър на коне. На северната стена има плитка ниша, в която са запазени фрагменти от образ на Христос.
Композицията Преображение Христово от църквата „Св. Петка“ в Селник и от църквата на Алинския манастир
Кирилски.
Св. Йоаким Осоговски, стенопис от църквата „св. Петка“ в с. Селник от църквата на Алинския манастир
Според Миряна Машнич зографът Йован Комнов, създал стенописите в църквата „Св. Петка“ в с. Селник, е работил и в църквата на Алинския манастир, чиито стенописи са създадени от екип от зографи през 1626 г. Машнич посочва повторение на типологичните особености в ликовете на св. Йоаким Осоговски, петозарните мъченици, жените светици, св. Константин и св. Елена, както и иконографски паралели в сцените Тайната вечеря, Успение Богородично, Предателството на Юда, Христос пред Пилат. Тази атрибуция е убедителна и допълнителното сравнение между двата паметника, стиловите сходства, както и аналогиите при епиграфския материал потвърждават становището, че живописта в църквата в Селник и част от стенописите в Алинската църква са работени от един и същ зограф – Йован Комнов.
Тайната вечеря, стенопис от църквата „св. Петка“ в с. Селник от църквата на Алинския манастир
Маргарита Куюмджиева
Машниќ, М. Црквата во Селник и неjзините паралели во сликарството на Алинскиот манастир св. Спас, Културно наследство 17-18, 1990-1991, Скопjе, 1994, 101-124.
