Църквата на Погановския манастир от югоизток
Манастирът е разположен на около 2 км от с. Поганово, Царибродско, в Република Сърбия. Той е част от Нишката епархия и е действащ. Тъй като е включен и в редица туристически маршрути, до манастира днес е осигурен лесен достъп, въпреки че се намира в стръмното ждрело на р. Ерма.
Въпросите за времето на основаването на манастира и за неговите ктитори са били предмет на множество проучвания и са спорни. От издълбаните на три от фасадите на църквата надписи са известни имената на първите дарители на църквата – господин Константин и госпожа Елена, по-късно посочени и в поменика на манастира. Предполага се, че Елена е поръчала и прочутата двустранна икона „Св. Богородица Катафиги със св. Йоан Богослов и Чудото в Латом” от Погановския манастир.
Най-често ктиторите са свързвани с рода на Драгашите. В ред по-стари изследвания е прието, че това са Константин Деянович и неговата съпруга Елена. Анализирани са и други хипотези. А. Грабар смята, че дарителите са Константин Драгаш (починал 1394 г.) и дъщеря му Елена, жена на император Мануил ІІ Палеолог. Дж. Радойчич идентифицира ктитора като сина или внука на великия войвода Десимир (и двамата с името Константин), живяли през ХV в., докато Г. Суботич приема за по-вероятна хипотезата, че Константин е бил местен велможа по времето на деспот Стефан.
От манастира произхождат няколко паметника на църковното изкуство, пренесени първоначално в Народния музей в София, които днес се съхраняват в различни музеи в София – Националния археологически музей, Националния исторически музей и в Криптата на храм-паметника„Св. Александър Невски”. Това са: двустранната икона (най-често датирана в последната четвърт на XIV в.) на св. Богородица Катафиги със св. Йоан Богослов и Видението на пророк Йезекиил (Чудото в Латом); иконостас от 1620 г.; поменик на българските царе и на йеромонасите на Погановския манастир (края на XVI и XVII в.), както и фелон от 1786 г.
Църквата е еднокорабна, триконхална, с купол и притвор с четириъгълна кула. Има различни мнения за нейното датиране: според А. Грабар тя е от края на ХІV в., според Дж. Радойчич е издигната след 1453 г., а според Г. Суботич преди 1425 г. Специфичната архитектура на Погановската църква намира най-близък паралел в църквата „Св. Архангел Михаил” до гр. Трън, издигната през XIV в. и разположена на 15 км югоизточно от Погановския манастир, също в ждрелото на р. Ерма, но в границите на България.
Както е посочено в ктиторския надпис, разположен над входа на западната стена, изписването на църквата е приключило на 24 октомври 1499 г. Живописта е от един етап и покрива изцяло интериора, като стенописната програма е съобразена със сложната архитектура на храма.
В купола и подкуполното пространство са представени Христос Пантократор, Божествена литургия, образи на пророци и четиримата евангелисти в пандантивите. В апсидата са изписани Богородица Оранта в цял ръст, фланкирана от архангелите, и под тях – Причастие на апостолите и Поклонение на жертвата. В олтарното пространство традиционно са изобразени още Петдесетница, Благовещение, Христос в гроба, св. Стефан и Видението на св. Петър Александрийски. Южно от апсидата на източната стена е разположен и образът на св. Григорий Двоеслов, а на южната стена в олтара – трима светци стълпници.
Цикълът на Великите празници заема свода и най-горния регистър, започвайки от южната част на свода със сцената Рождество Христово и завършвайки с композицията Преображение Христово в неговата северна половина. Страстите Христови са представени във втория регистър по трите стени, в който регистър е включена и по-рядко изписваната като самостоятелна композиция Подялба на Христовите одежди.
В конхите на двете певници огледално са разположени от юг – Източникът на премъдростта на св. Йоан Златоуст и Рождество Богородично, и от север –Източникът на премъдростта на св. Григорий Богослов и Въведение Богородично.
Фризът с образи на светци в медальони представя почти изключително светци мъченици, воини и лечители. Специално трябва да се отбележи и присъствието на образите на св. Климент Охридски и на св. Ахил на южната стена в олтарното пространство. Най-ниският пояс с фигури на светци в цял ръст е зает основно от образи на светци отшелници и монаси, но сред тях са изобразени и почитани на Балканите светци – св. Йоан Рилски, св. Йоаким Сарандапорски, св. Симеон Сръбски и св. Сава Сръбски. Представени са също светци воини, апостолите Петър и Павел, св. Йоан Кръстител и св. Йоан Богослов, св. Константин, св. Елена.
Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат от Погановския манастир и от Кремиковския манастир
Преобладаващата част от тях са кирилски, но в олтарното пространство са изписани и няколко гръцки надписа.
Иконографията и стилът на живописта в Погановския манастир са представителни за широк кръг паметници от последните десетилетия на ХV и първите десетилетия на ХVІ в., свързани с Костур (Северна Гърция) – главен художествен център на Балканите в периода. Най-ранните и качествените сред тях са Стария католикон на Големия Метеор (1483), църквата „Св. Никола на монахинята Евпраксия” в Костур (1486), както и част от стенописите в манастира „Успение Богородично” (Трескавец, 1483) и в „Св. Никита” при с. Чучер (1483) в РМакедония.
Монументалната живопис в Погановския манастир показва развитието и зрелия етап в работата на костурските ателиета през следващото, последно десетилетие на XV в. Най-близките паралели на Погановските стенописи се откриват във фрагментите в църквата „Св. Никола на архонтисата Теологина” в Костур (края на ХV в.), в стенописите в олтара и в ниските регистри на наоса на църквата на Кремиковския манастир (1493) и в част от живописта в църквата „Св. Петка” в с. Брайчино (Македония, края на ХV в.).
Оплакване Христово от Погановския манастир и от Кремиковския манастир
Цвета Кунева
Грабар, А. Погановският манастир. –ИБАИ ІV, 1926-1927, 172-209.
Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, 337-353.
Миятев, К. Погановският манастир. С., 1936.
Живковић, Б. Поганово. Цртежи фресака (предговор Г. Суботић). Српског сликарства средњег века. V. Београд, 1986.
Garidis, M.-M. La peinture murale dans le monde orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous la domination etrangère. Athènes, 1989,74-75.
Билярски, Ив. Погановския поменик. – Годишник на Софийския университет, ЦСВП „Акад. Ив. Дуйчев, т. 84-85 (1990-1991), 53-77.
Радоjичић, Ђ. Сп. Манастир Поганово. – В: Радоjичић,Ђ. Сп., Г.Суботић.Из прошлости манастира Светог Jована Богослова. Ниш, 2002, 7-14.
Ждраков, З. Към идентификацията на Костурското ателие от ХV век – по непубликувани автографи от Кремиковския и Погановския манастир. – В: Ниш и Византиja ІІ. Ниш, 2004, 255-270.
Суботић, Г. Манастир Светог Jована Богослова код Пирота. – Глас САНУ, 404, Одељење историјских наука, 13 (2006), 1-20.
Гергова, И. Иконостас из Погановског манастира. – В: Ниш и ВизантиjаVIII. Ниш, 2010, 365-378.
