Църквата е малка, еднокорабна и едноапсидна, с двускатен покрив. По-късно към наоса от юг и от запад е добавена закрита галерия.

Върху западната и южната фасада на първоначалната постройка са запазени фрески от различно време – най-ранните датират от XV в. Стенописите от XVI в. се намират в олтара и наоса. Ктиторският надпис, разположен над патронната ниша с изображението на Богородица с Младенеца върху южната стена пред иконостаса, съобщава годината, през която е обновена църквата – 1553, и името на ктитора – светско лице, непознато от други извори (надписът и изображението са надживописвани). Фреските са приписани на Франгос Кателанос.

Стенописите в олтара съдържат обичайните теми за тази част на храма. В наоса програмата е разпределена в три регистъра. В най-високата зона върху южната и северната стена според Г. Гунарис вероятно е имало ред с изображения на пророци, които не са запазени. Разрушена е и горната част на композициите в следващия регистър, които представят цикъла на Великите празници (добавена е сцената Избиването на младенците). Сцени на Страстите Христови са представени под Разпятието на западната стена. В най-долната зона са изписани светци в цял ръст. Върху южната стена това са фигурите на монаси, а върху северната –воини. Този регистър е прекъснат над южния и западния вход от сцените Христос, изкушаван от дявола и Отричанията на Петър съответно.

Върху западната фасада на първоначалната постройка от същата фаза на изписване са запазени (частично надживописвани) композицията на Богородичния химн „О тебе радуется”, Кръщение Христово и образа на св. Симеон Стълпник.

Мария Колушева

 

Литература

Γούναρης, Γ. Οι τοιχογραφίες των Αγίων Αποστόλων και της Παναγίας Ρασιώτησσας στην Καστοριά. Συμβολή στη μελέτη της μεταβυζαντινής ζωγραφικής. Θεσσαλονίκη, 1978.

Garidis, M. La peinture murale dans le monde Orthodoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et dans les pays sous domination étrangère. Athènes, 1989.